Вашата битка е за свободата и възможността да бъдете изобретатели в собствената си страна!

Стив Джобс vs. … Ленин

Автор: Александър Георгиев

Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив може, след като вече двадесет години си няма име, да приеме това на Стив Джобс. Идеята основателят на Apple да бъде новият патрон на училището, което вече двадесет години е безименно, но все още известно като ТЕТ “Ленин”, дава философът Ангел Грънчаров, преподавател в гимназията. Още със излизането си на бял свят, предложението предизвиква ожесточени полемики. Някои приемат идеята като гениална, други пък искат училището да носи името на българин, а трети желаят то да си остане “Ленин” – защото Стив Джобс бил американец, а не българин, и защото бил умрял.

Сякаш наистина имаме склонност да ставаме патриоти в най-важния момент, но не за добро, уви. Именно рожба на тази ни склонност е твърдението, че едно българско училище трябва на всяка цена да носи името на българин. Питам се обаче, това ли е да си патриот – да се ограничаваш в рамките на страната си? Не виждам защо трябва да стесняваме мирогледа си, като желаем вдъхновител на учениците ни в сферата точно на електрониката да не е светило като Стийв Джобс – човекът направил компютъра достъпен за всеки, вкарал музиката в джоба ни и улеснил живота ни чрез безбройните си революционни продукти в такава степен, каквото е трудно да си представим – а желаем те да се абстрахират от световното ниво и да приемат за кумир незнаен дори от половината българи учен, камо ли от някой друг. Човек може да постигне много, но не и повече от това, към което се стреми. Нека, макар и с риск никога да не го достигнем, да се стремим към най-великият и успял човек в областта на интересите ни. “Да живееш, това означава да се чувстваш непълноценен” е казал Адлер.

Не ме учудва обаче, че се намират хора, които да са против кръщаването на училище в България на човек като Джобс. Това, което ме притеснява е, че те не са против кръщаването му на Джобс, а изобщо на кръщаването му. Тъй де, просъществувало е двадесет години без патрон, защо сега трябва да привличаме внимание, защо трябва да си създаваме главоболия и да раздвижваме тромави процедури – нека си живеем спокойно. С такова мислене, ако ще и Господ да си сложим за патрон, пак никъде няма да стигнем. Затова смятам, че битката на ученици и учители за именуването на гимназията не се отнася само за тях, въпросът е от национално значение.

Затова бих искал да се обърна към всички тези смели и здравомислещи хора, които желаят да вдигнат летвата възможно най-високо, вместо да се навеждат под тази, поставена от скудоумните ни съграждани-съученици-колеги: вие не се борите за един свободен ден на патронния празник, вие се борите срещу всички, които ще се опитат на всяка цена да спрат развитието ви, вашата битка е за свободата и възможността да бъдете изобретатели в собствената си страна. Джон Атанасов също е сред претендентите за патрон на вашето училище, но той е трябвало да твори извън страната си, а Стив Джобс е допринесъл за родината си. Ако “Тет “Ленин”" приеме името на българин, само защото е българин, аз веднагически бих пожелал да се изпаря от България.

Успех! Бъдете силни!

Поздрави от СПГЕ “Джон Атанасов”

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.