Истината ни прави свободни

петък, 29 юни 2012 г.

Бляскав образец на хомофобско скудоумие

Хич не е лесна работата на политиците и на ония, които искат да се занимават с политика. Винаги трябва да се нагаждат спрямо разпространените в страната, сред природонаселението й представи и настроения. Да се нагаждат и да угаждат с оглед печеленето на прословутите политически дивиденти. Ако един политик у нас, да речем, не се съобрази с преобладаващите хомофобски настроения и каже нещичко в защита на конституционното право на "обратните" публично да демонстрират, че са против сегрегацията на сексуална основа, то такъв "загубил ума си политик" мигом ще стане ненавистен на преобладаващата част от гласоподавателите, сиреч, ще се самоубие политически. Ето защо умните политици предпочитат да мълчат по такива проблеми, което пак си е израз на нагаждачество, но този път пасивно.

От тази гледна точна никак не съм склонен да заменя позицията си на свободен гражданин с позицията на вечно съобразяващ се с настроенията на електората политик; демагогията сякаш е неотстраним дефект на политическото говорене, който само смели политици от голяма класа могат да го надмогват и преодоляват. Ето един прекрасен и най-свеж пример в това отношение:

Попадам тази сутрин на следния документ: Позиция на Младежки Консервативен Клуб относно планирания на 30 юни 2012 г. гей-парад в София. Зачетох се и в един момент, признавам си, се хванах за главата: крайно лошо звучи този подлизурковски текст, който изобщо не се съобразява с истината, сиреч, тъпче я най-нагло и си позволява да се гаври с базисни и най-същностни човешки принципи - само и само да угоди на немислещите части от електората и да му се подмаже, един вид да му стори "мили очи". Ето какво имам предвид, ето един-два примера. Ето как започва този одиозен и позорящ създателите си документ:

Младежки Консервативен Клуб счита, че България се намира в достатъчно дискусионна обществено-политическа и икономическа ситуация, която на свой ред трябва да генерира гражданска енергия и експертен потенциал за преодоляване на социалните трудности пред съотечествениците ни. От МКК сме категорични, че провеждането на хомосексуално шоу в София, като планираното такова на 30 юни тази година, не е от този род инициативи, които могат да бъдат полезни за дневния ред на страната ни, така че тя да намери себе си пред императивите на днешния ден.

Какво ще кажете, а? Нерде Ямбол, нерде Стамбул - как иначе да възкликне човек? Имали сме си значи като общество "тежки проблеми", затуй били недопустими проявите, които не били "полезни" с оглед "императивите на днешния ден"! Ало, пишещите, нима не сте чули, че в модерното общество има свобода и не вие ще решавате какво да правят други хора, как да мислят, какво да искат и прочие?! Не мога да скрия, че впечатлението ми е, че това по-горе сякаш е писано от бетонни комунистически глави, обременени от тонове най-тъп комунизъм; язък, че претендират да са млади тия, дето са го писали! Да не говорим колко отвратителен е тоя пуешки надут стил, с който ми се правят на учени, та да шашнат олигофренския електорат, на който тия политически кариеристи се мазнят така безсрамно.

Но надолу "аргументите" им стават още по-лудешки и идиотски; ето, четете:

Въпреки своите съображения относно мотивите на организаторите на този гей-парад, МКК не оспорва чисто-човешкото право на един субект да обича друг субект. МКК обаче е категорично против натрапването на сексуалното различие като аргумент сам по себе си за инициирането на подобен род обществени прояви, които са доказали, че са по-скоро разделителна линия за сънародниците ни, отколкото обединителна такава.

И как така ви се "натрапва сексуалното различие"? То, сексуалното различие, си го има, то е факт на живота, какво, трябва да се правим на ударени, че го няма ли? И тия хора, именно хомосексуалните, според вас трябва да са по-ниски от тревата, та да не ги забележи никой, сякаш изобщо ги няма, така ли? И още един крещящ идиотизъм: нима може да се протестира, драги ми тикви, само за неща, които ни обединяват, а не разделят, това пък откъде ви щукна в главите? Леле-мале, защо изобщо са се обадили тия списувачи, само и само да се изложат ли? Само и само да покажат тъпотия, затова ли?

Има си фундаментално конституционно и човешко право: гражданите имат право на демонстрации, т.е. открито да показват какви проблеми ги вълнуват, от какво са разтревожени, как те виждат нещата и пр. Ние, гражданите и човеците сме различни - и, слава Богу, еднакви не можем да бъдем. Е, че някои различни ни били, представете си, дразнели, си е наш проблем, е проблем на нашата психика, но това не значи, че ние, дето сме се раздразнили, имаме право да налагаме на другите хора какво да правят или как да се държат. Или да оспорваме правото им да демонстрират - откъде-накъде? Откъде-накъде ще претендираме да сме нещо като тартори, които ще казват какво други хора "било правилно" да правят?

Липсата на елементарна етична и политическа култура в този документ е така крещяща, е в такава хипертрофирана форма и степен, че на човек му става мъчно, че е възможна чак такава ценностна деградация - и то тъкмо у хора, които претендират, че били "десни". Десният човек се познава по това, че признава различията между хората като неизбежни - и апелира за равнопоставен диалог между човешките общности, възникнали на основата на различията, без никой да може да претендира, че има монополно право върху истината, върху "доброто", "полезното", "правилното" за всички и пр. Ами преди години БКП претендираше, че тя най-добре мисли и вместо нас ще решава какво и добро и правилно: сега тия десни показват, че се движат в пределите на тази толкова вехта и анахронична представа за нещата. Което за мен показва - ако тия млади десни наистина са млади, а също така и ако не са преписали тия "мъдри мисли" от някои дърти комунистически глави - че най-вероятно комунизмът у нас вече е засегнал и гените на хората, щом може да се предава и на уж младите.

Надолу текстът изобилства от шедьоври на скудоумието, но нямам време да се занимавам с конкретния им анализ. Ето ви нещичко един вед за наслада на душата, да се посмеете поне малко:

Същевременно считаме схващането за подкрепата на гей-парада като нещо модерно, демократично и „европейско“, респективно, противопоставянето му като „закостенялост”, за прекалено елементарно по своята еднозначност.

И още едно бляскаво скудоумие, хайде, днес съм по-щедър, щото сам се развеселих повечко, дотам, че сълзи ми излязоха на очите:

От МКК изразяваме тревожност, че такива мероприятия като предстоящия гей-парад объркват дневния ред на обществото и по никакъв начин не допринасят за неговото нормално функциониране. МКК призовава всички политически партии и организации, за които семейството, традициите и християнския морал представляват ценност, да изразят своето отношение срещу планирания гей-парад.

Сюблимно е, нали? По-добре едва ли може да се каже. Човек се пита дали не са го писали специално само с оглед да ни доставят такива весели емоции? Дали пък не е хумористичен тоя документ, а аз да не съм го разбрал още? Много е възможно тоя документ да е писан с оглед по-веселото "функциониране" на обществото, а аз да не съм го сфанал още, леле, как се изложих?! Както и да е де, късно е вече да се поправям. Остава ми само едно: да ви пожелая днешният ден да бъде за вас един наистина вдъхновяващ ден!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

Интересно ми авторът на статията защо ли се мисли за свръх интелигентен?!
Хем се опитва да покаже, колко интелигентен е той и в същото време се изразява, като каруцар, който единственото което може да каже за да покаже своята интелектуална несъстоятелност е - тези са лумпени, а аз съм умният.

Анонимен каза...

Интересно ми авторът на статията защо ли се мисли за свръх интелигентен?!
Хем се опитва да покаже, колко интелигентен е той и в същото време се изразява, като каруцар, който единственото което може да каже за да покаже своята интелектуална несъстоятелност е - тези са лумпени, а аз съм умният.

Ангел Грънчаров каза...

Е, не е единственото, което мога да кажа де: много неща мога да кажа и съм ги казал, и ще ги кажа, и нещо повече - ще ги напиша, и съм ги написал вече отдавна. А Ваша милост само това ли може да каже по същината на повдигнатите проблеми?! :-)

Абонамент за списание ИДЕИ