Попаднах вчера на публикация със заглавие Отличници масово отиват да учат навън, която препоръчах на приятелите си във Фейсбук, а тя взе, че предизвика твърде интересна дискусия там. Ето най-важното от тази толкова провокираща към размисли и дискусии публикация:Почти целият випуск 2012 на Софийската математическа гимназия (СМГ) ще опита силите си във висши учебни заведения зад граница, коментира пред всекидневника "Преса" директорката на школото М. Тодорова. Около 90% от общо 172-ма завършили вече са подали документи основно в университети в Англия, Германия и Холандия, споделя тя. Отличниците обаче масово предпочитат да прелетят "Голямата локва" и да учат в САЩ.
Аз представих на приятелите си този текст с бележка, състояща се от една дума: "Браво!". Направих го, понеже си давам сметка за нивото на т.н. университетско образование в България - и понеже се радвам, че кадърните млади хора така овреме са разбрали, че е непростим лукс да останеш да си губиш времето в България, един вид за да се отдадеш на дегенериране на собствената личност. Иска ми се обаче да публикувам на отделно място най-интересния коментар, написан от г-н Ал.Йоцов, българин, който живее, доколкото ми е известно, някъде в Северна Америка; ето какво пише той, а пък по-долу можете да прочетете и кратичка моя бележка в тази връзка:
България никога не е обичала отличниците, никога! В четвърти курс бях изключен от Техникума "Киров" за "Прояви и поведение, несъвместимо с Комсомолския морал". В отпускното, което ми дадоха, имаше само оценка отличен 6 от горе до долу и само една Среден 3 по Български Език и Литература.
Знаеш ли какво ми каза на изпроводяк директора на техникума прославутия "Народен Учител", "Лауреат на Димитровска Награда" инж. Иван Ангелов? (Лека му пръст, той после предаде директорството на сина си, който беше толкова тъп, че не можа да завърши висше образование). Та той погледна отпускното и каза:
- Мекере с мекере, наредил Отличен 6 от горе до долу и си мисли, че е нещо много! На България не й трябват знаещи и умеещи хора, трябват и само послушни хора!!!
Това бяха думите на Народния Учител. Можеш ли да повярваш? В другия Техникум, който завърших, се касаеше за една оценка Мн.Добър 5 освен Българския език и Литература. Оставаше една друга Мн.Добър 5 и оставах на трето място по успех. Не можах да повярвам на очите си в дипломата ми по Електрически машини и апарати имаше оценка Мн.Добър 5. Специалност, по която бях най-добър в Техникума!
Майка ми (Лека и пръст!) ми каза:
- Аз знаех, че няма да получиш Златен Медал, ти не си първия от фамилията Йоцови, който не го получава, просто си роднина на Проф. Борис Йоцов, Министър на Образованието преди 9.9.44 г., осъден на смърт от Народния Съд.
През лятото случайно засекох преподавателя ми по Ел. Машини инж. Русев (Лека му Пръст!) в сладкарницата на Хотел-ресторант "България", където си пиех коняка с газирана горнобанска вода. Инж. Русев тогава ми каза:
- Саше, уважавам те като човек и специалист и съжалявам за случилото се, но и моето политическо положение е като твоето, брат!
С което си признаваше, че по политическа линия са го натиснали да ми напише по-ниска бележка. Бях се приготвил да кандидатствам в тогавашното ВМЕИ. Майка ми ми каза:
- Няма да стане. Отиди си войник и после може би сте се промъкнеш през бариерата след казармата.
Аз не я послушах и кандидатствах, но за зла участ по математика имах оценка 2.75. И досега знам, че реших всички задачи и всичките им подусловия. Как се получи тази оценка не разбирах, но го научих когато поисках преразглеждане. Беше ми отговорено, че има съмнение, че съм преписал решенията на задачите и те са оценени с оценка "1-ца" и само едно или две подусловия съм бил решил сам и те са оценени с Отличен 6, което прави общо оценка 2.75!
Майка ми пак се оказа права. Тогава ходех с брада (както и сега) и имах непрекъснати проблеми с Народната Милиция заради брадата. Кварталния Милиционер седеше до 11 часа (въпреки че нямаше право) в къщи да ме чака за да ме заведе в Районното и да ме "обръснат". Един мой Вуйчо от такова бръснен умря от мозъчен кръвоизлив, но съдебният протокол никога не призна, че е от побой в Народната Милиция (и той беше роднина на Проф. Борис Йоцов и беше замесен в стачката в Пловдив, по която Видния Другар Пръмов беше наредил да се стреля, а сега снаха му твърди, че от семейство, засегнато от революционните промени на 9.9.44.!)
След казармата на изпитите имах най-високия успех от всички кандидат-студенти. Списъкът с оценките започваше с моето име записано под номер 1 - две отлични оценки по Физика и Математика, от хилядите кандидати нямаше друг с две отлични оценки. Когато завършвах ВМЕИ в София завърших на първо място в специалността си и трябваше да получа златен часовник с гравирана специалността ми, думите отличник и името ми.
Името ми беше сбъркано, вместо "Йоцов" беше написано "Йоcков". Майка ми (Лека й пръст!) го погледна и каза:
- Аз какво ти казах, сине, с това име ще си прокълнат в България докато комунистите са на власт! (Александър Йоцов)
Във връзка с написаното от г-н Йоцов във Фейсбук направих следния коментар:
От-личник, сиреч, оня, който се от-личава, коренът е същият, който е и в думата личност, именно лик, лице. Личността е раз-личност, а от-личаващият се (отличникът) е още по-напреднал в индивидуализацията си, т.е. в личностното си развитие, поради което именно и е така нетърпим за комуната: затова комунистите, дето искаха да правят хората еднакви и безлични, изпитват такава дива ненавист към личността, да не говорим пък за отличността, дето е нещо като личност "на квадрат", на "втора степен".
Личностите комунистите просто ги убиваха, та да се възцари в един момент царството им на пълната и на триумфиращата безличност и посредственост, наречено комунизъм. Ние още берем плодовете на такова едно отношение към личността и личностното, нещо повече, то още съвсем не е надмогнато в сферата на нашето родно образование, което продължава да си стои оковано в унифициращия канон на една така жестока спрямо личността и личностите административно-командна обезличаваща система...
Днешният взрив на чалгата и на простотията във всичките им форми и метаморфози, като се почне от чалготечната та се стигне до "културната", "духовната" и политическата чалга (вижте, моля ви се, какви митрополити на църквата си имаме!), според мен е естествена последица от десетилетната агресия и терор на комунизма спрямо личността. Тази чалга е нещо като оттичане на мръсотията, като изтичане на гнойта от спукания огромен цирей на комунизма, израсъл на народното тяло - сякаш дори и на челото на народното тяло, на най-видното място...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар