Истината ни прави свободни

понеделник, 10 септември 2012 г.

Каквито сме ние, гражданите, такова общество ще съградим - и в такова общество ще живеем

Някакъв човек, представящ се във Фейсбук като Iv Veli, написа коментар, с който постави някои интересни за осмисляне и обсъждане проблеми; отговорих му, ето по-долу двете мения, които са предизвикателство за едно по-широко обсъждане; първо е изказването на Iv Veli, а след това е моето:

Знаете ли че думата „граждани“ произлиза от корена „гра-град-градя-съграждам“ и т.н.? Знаете ли че думата граждани не изпълнява своята функция по смисъл в обществото и вече е в историята? Думичката е заменена по смисъл и функция с „консуматори“ или казано по-ясно, корпоративните монополисти взеха функцията за "градеж". От хората нищо не зависи и те се превръщат в консуматори, поддържащи системата на монопола чрез труда си и масовата образователна система, създаваща манталитета – работник, служител, но нищо повече.

Това не ви ли напомня на една добре позната система, но с ново лице? Това не е ли подменен капитализъм, капитализъм с вкус на комунизъм, да не кажа тоталитаризъм или фашизъм? Помислете върху това...

Това казва Iv Veli; ето моя коментар на неговото изказване:

Не се бях замислял около корена на думата "гражданин", въпреки че съм главен редактор на в-к ГРАЖДАНИНЪ :-) Щом коренът на думата е "градя", възниква въпросът: гражданинът е самото "градиво", от което се гради обществото, или пък гражданинът е онзи, които върши самия градеж, градящият е гражданинът, този смисъл ли трябва да се има предвид? И излиза, ако този вторият смисъл е верният, че каквито сме ние, гражданите, такова общество ще съградим. Аз съм склонен този смисъл да приема, щото ако гражданинът е градивото, ще се окаже, че е тухличката, от която се гради стената и сградата на обществото. Интересна тема възниква около тия етимологии, заслужава си да се обсъди.

А че ние, гражданите, не си изпълняваме функцията, това е факт, по-специално у нас е така. Не бива да се обобщава за целия свят, щото реалностите са различни в различните общества. Аксиомата е: водещото е гражданинът, каквито са гражданите, такива са обществата. Американците са си създали обществото, каквото Америка е: богато, проспериращо, умеещо да оценява способните, опиращо се на човешките таланти, на човешката дързост. Нашето общество е съвсем друго, изобщо обществата, пострадали от комунизма, са съвсем различни от западните общества. Много е важно токав какви са доминиращите, господстващите идеи, ценности, форми на съзнание, разпространени сред гражданството. Щото в него има различни слоеве, и това не трябва да се изпуска "из предвид", както се изразяват някои таваришчи.

Щом ние, гражданите, не си изпълняваме функцията, ами разбира се, друга сила ще се възползва от тази наша неспособност и слабост - и ще заеме водещо място и положение. У нас такава роля изиграха, по всеобщото мнение, ченгетата от ДС-КГБ, които станаха и сценаристи, и режисьори, и драматурзи, и манипулатори на настроенията, царящи в толкова разноликото гражданско общество. Винаги сред гражданите някои хора имат по-особено положение, примерно са идеолози, водачи, лидери и пр. Нормалното е такива водачи да са политиците, така е при развитите демокрации. А пък създаващи настроенията, или изпълняващи функцията на идеолози са журналистите, политолозите, донякъде философите. Това е нормалното.

Ненормално пък е задкулисното манипулиране от страна на сили, които, владеейки медиите и разполагайки с мрежи от зависимости, информация, връзки и пр. още от ерата на комунизма, именно имам предвид ченгетата, това именно се получи у нас, понеже биде разбира нормалната структура на отношения, именно партийната система на младата ни демокрация. А иначе моя милост е против конспиративистките теории за аналогични процеси в целия свят, щото тия теории пак биват създавани в лабораториите на КГБ, т.е. биват подхвърляни на немислещите с оглед по-нататъшното им баламосване и използване. Да спра дотук, че стана дълго. Простете!

Iv Veli: Благодаря за този изчерпателен отговор, съгласен съм с гореказаното, да, има детайли, върху които трябва да се разсъждава по-нашироко!

Ангел Грънчаров: Така е. Трябва да се мисли и обсъжда. Въпросите са интересни и важни.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още нещичко, взето от друго място, което си струва да се има предвид:

„Що е истина?” – питаха се европейските скептици по примера на оня римски прокуратор, подканен от Божия син да се застъпи за проповядваната от него истина.

„Що е свобода?” – питаме се не по-малко скептично сега ние, изправени пред парадокса че в България днес бива честван като "двоен освободител" именно похитителят на свободата.” – възкликва Стефан Попов в „Сто години свобода” (вж. Българската идея, изд. Летописи, София 1994).


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достиж
80;ма яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ