Светогледът на поклонниците на бог Дионисий

Дионисиевият светоглед

Фридрих Ницше

Превод от немски: Мария Пашова

1.Гърците, които изразяват и същевременно премълчават тайното учение на светогледа си чрез своите богове, са издигнали две божества като двоен източник на своето изкуство: Аполон и Дионис. Тези имена представляват стилови противоречия в областта на изкуството, които почти винаги шестват тържествено едно до друго в борба помежду си, и само веднъж, в момента на разцвета на елиниската "воля", изглеждат проникнати едно в друго в художественото произведение на атическата трагедия. В две състояния човекът достига до блаженото чувство от битието, а именно: в съня и в опиянението. Красивата привидност на света на сънищата, в който всеки човек е абсолютен творец, както ще видим, е бащата на всички изобразителни изкуства, а и на една важна половина от поезията. Ние се наслаждаваме в непосредственото разбиране на формата (Gestalt), всички форми ни говорят; няма нищо равнодушно и ненужно. Във върховния живот на тази сънищна действителност все пак имаме просветващото усещане за нейната привидност; едва когато той приключи, започват патологичните въздействия, в които сънят вече не ободрява и престава изцерителната природна сила на неговите състояния. В рамките на тези граници обаче не са само приятните и приятелски образи, които търсим у себе си с една общопонятност: също и сериозното, тъжното, мрачното, зловещото бива съзерцавано със същото удоволствие, само дето и тук също трябва да се развява воалът на привидността и да не може да прикрива изцяло първичните форми на действителното. Следователно докато сънят е играта на отделния човек с действителното, изкуството на скулптура (в по-широк смисъл) е играта със съня. Статуята като мраморен блок е нещо съвсем реално, обаче действителното на статуята като сънищен образ е живата личност на Бога. Докато статуята все още се носи като образ на фантазията пред очите на твореца на изкуството, той все още си играе с действителното: когато пренесе този образ в мрамора, той си играе със съня.

В какъв смисъл е могъл Аполон да бъде направен Бог на изкуството? Само доколкото той е Бог на сънищната представа. Той е изцяло "привидният": в най-дълбокия смисъл Бог на слънцето и светлината, който се разкрива в блясък. "Красотата" е неговият елемент: присъща му е вечна младост. Но също и красивата привидност на сънищния свят е негово царство: по-висшата истина, съвършенството на тези състояния в противовес на непълно разбраната дневна действителност го издигат в прорицателски Бог, но също така със сигурност и в Бог на изкуството. Богът на красивата привидност трябва в същото време да бъде Бог на истинското познание. Но онази нежна граница, която не трябва да престъпва сънищният образ, за да не започне да действа патологично, когато привидността не само заблуждава, но и мами, също не трябва да липсва в същността на Аполон: онова умерено ограничаване, онази свобода от по-дивите пориви, онази мъдрост и спокойствие на Бога на ваятелите. Очите му трябва да са "слънчево" спокойни: също и когато гледа сърдито и ядосано, върху него лежи свещеността (die Weihe) на красивата привидност. (Прочети ДО КРАЯ >>>)