Че Бог е създал човека е истина, която имащият съзнание за високото достойнство на човека изобщо не може да постави под съмнение

Седмица преди в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ да се проведе диспутът на тема Бог ли е сътворил човека – или човекът се е "самозародил" от… маймуните?! под обявата за "мероприятието" - виж Заповядайте и вие! - дискусията вече започна и дори се разгорещи! Аз отделно ще публикувам "протокола" на тази дискусия, а сега-засега искам да се включа в нея, като предложа ето този коментар:

Не ми се влиза в момента в дълбините на спора и общо взето безсмисленото изтъкване на "доказателства" за едната или другата теза, въпреки че не бягам от това и ще нагазя съвсем скоро в тия общо взето доста мътни води. Т.е. ще го сторя, ама не веднага. А сега-засега искам да постъпя по-иначе, като обърна внимание ето на тази остроумна реплика, предложена от анонимен (аз само лекичко я редактирах):

Грънчаров, виж сега... може би трябва да се въведе яснота, каквато не си направил(а). За някои екземпляри от "вида" произходът е емпирично безспорен. Не са нужни сложни научни методики за да се види наличното заобикалящо. Което си е факт, факт си е, не може да не го приемаме. Не ли?!

Мисля, че въпреки привидното лекомислие това подхвърляне вече решава спора. Да, наистина, ония хора, които нямат някакво по-високо мнение за самите себе си, без притеснение приемат, че са произлезли от маймуните, без дори да се смущават, че така най-малкото обиждат собствените си родители, да не говорим за другите си предци. Да смущаваме покоя на предците си по начало е голям грях, камо ли пък така грубо да ги обиждаме. Да, за някои екземпляри от "вида човек" произходът ни от маймуните е емпирично, нагледно и дори очевидно безспорен - щом си позволяват така грозно да обиждат предците си! Макар че и самите маймуни значително повече уважават предците си - щом не си позволяват такива прекалени маймунджулъци спрямо тях...

Първият коментирал под обявата дълбокомислено въздъхва: Чиста загуба на време. Науката отдавна е дала отговор на този въпрос. После сякаш малко от малко се е замислил, и ето какъв шедьовър стъкмява, който е нужно да бъде запазен за толкова богатите анали на човешката глупост: "... произходът на човека от маймуната е НЕОСПОРИМ ФАКТ...". Така пише този анонимен, на което не можах да се сдържа на не подхвърля, с което и налях масълце за разгарянето на дискусията; написах: Това е опит за остроумничене, нали? Или се опитвате да ни разсмеете? А бихте ли се опитал(а) да поясните защо е чак толкова "неоспорим" този факт? :-). И после се почнаха "доказателствата". Уж беше чиста загуба на време да се доказва каквото и да било, пък се захванаха да си губят времето. Умно, няма що...

За други хора е твърде обидно някой да почне да приравнява човека към животните, по-специално към маймуните, което са пародия, посмешище на човека - поради известна външна прилика с нас (особено с някои наши екземпляри-представители, които доста добре се приближават по вид и изглед на маймуните!). А иначе дори външно ние, хората, се различаваме коренно от маймуните, примерно, не ходим по клоните, ръцете ни не са така дълги, телата ни не са така богато окосмени (е, при някои екземпляри-мъжкари са също така богато окосмени!), лицата ни пък са така облагородени, че човек трябва да е слепец, лишен от всякакво естетическо чувство, за да не види и усети непостижимото от никой майсторство на Великия Ваятел. С две думи казано, човекът е красив и прекрасен, маймуната е жалка, нещастна, безобразна и смешна - и никога не може да породи у нечие сърце, стига да не е съвсем извратено, чувството за възвишеност, за красота, за грандиозност. Точка по тоя въпрос. Като говорят без смущение, че "човекът е произлязъл от маймуната" някои хора просто демонстрират, че са емоционални и естетически инвалиди - и кастрати.

Но това, външното, е , примерно, маловажно, въпреки че не е съвсем нищо, не е съвсем без значение. Щото външно и вътрешно си съответстват. Оня, който без смущение говори, че нашите преродители били маймуните, също така демонстрира, че и в душевно отношение няма кой знае колко високо мнение за самия себе си. Обикновено вътрешната същност на човека прозира, излъчва се чрез външното, примерно, красивата душа няма как да не облагороди и лицето, погледа най-вече, пък дори и тялото като цяло; тук не говорим само за сетивно-чувствена или еротична красота, а за одухотвореност на тялото. Е, някои, предполагам, са външно красиви, а душевно крайно грозни, сигурно има и такива случаи, но това е изключение, потвърждаващо правилото; макар че ако наистина бяха външно красиви с една благородна, възвишена красота, нямаше как тъкмо душата им да не е облагородила това тяло. Понеже има и една низменна, нисша, вулгарна "красота", която е не по-малко отблъскваща от самото безобразие, от самата грозота. Аз много съм писал за тия съответствия, хармонии и пропорции между телесно и душевно в своята първа книга, носеща заглавието ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ (но в нейния пълен вариант, щото тя е известна повече като помагало по психология, в нейния съкратен наполовина вариант, който има вече 4 издания, докато първия още не е издаден в целия му обем). Тъй че който иска почете и да се вглъби, може да ми поиска да му пратя цялостния ръкопис на тази моя книга.

Че Бог е създал човека е истина, която имащият съзнание за високото достойнство на човека изобщо не може да постави под съмнение. Или за имащият съзнание за високото достойнство на самия себе си; тия обаче, дето без капчица смущение дрънкат празни приказки за "родството и приликата ни с маймуните", една ви могат да се похвалят с такова съзнание. Напротив, те не усещат даже унижението и самоунижението, което и показва, че са достойни за окайване. Бог е вложил такова гениално, непостижимо, наистина Божествено майсторство и изкуство в създаването на човека неслучайно: човекът е любимото му творение! Но онова, което ни прави човеци, което ни прави богоподобни, е човешката душа, Божията искра в недрата на човека! Ето това е нещото, което привържениците на всякакви маймунски "теории" и други такива маймунджулъци никога не могат да преглътнат, което именно и засяда като рибя кост в гърлата им. Човекът е Божие творение понеже има в себе си печата на една неземна и свръхприродна духовна природа или реалност, явяваща се неоспоримо свидетелство, че нашият Велик Създател е именно Бог. Понеже имаме съзнание, имаме душа, имаме дух - е, това не се отнася за тия от нас, които имат толкова крайно бедни души, че сякаш нямат! - т.е. носим белезите на Божието вдъхновение, на вдъхната ни от Бога наша така възвишена духовна същност, то е съвършено глупаво да се отрича, че не Бог, ами... маймуните ни били създали! Човек трябва да е завършен глупак, който съвсем не се усеща какво говори, та да си позволи такива приказки. Знайно е, според великият Кант глупостта е нелечим недъг, който страдащите от него си го отнасят в гроба...

Духовното в някакъв смисъл е отрицание на природното, макар че и двете носят печата на Божието съвършенство и майсторство; те са коренно различни, несводими една към друга сфери на битието. Между човекът като човек и природното (животинското) има пропаст, добре подчертаваща се с това, че човешкото тяло е така красиво и съвършено. Човекът, ако беше просто природно същество, даже ако беше "еволюционен продукт" на природата, така е облагородил животинската си "природа", че се поражда съвсем логичния въпрос: това изобщо по силите ли му е? Явно не. Човекът не е Бог. Човекът с цялата си красота, творчески потенциал и одухотвореност е най-бледо подобие на Божието съвършенство, на абсолютната творческа мощ на Бога. Ето още едно доказателство за Божествения произход на човека, въпреки че оня, който разбира смисъла с цялото си същество, изобщо не се нуждае от такива доказателства. Не е работа на претенциозния ни ум да решава това, което само душата като цяло може. Иска се мъдрост за да се прозре истината за Божествената същност на човека, не просто едноизмерен и суетен ум. Тук е най-слабото и болно място на привържениците на "еволюционизма". Липсва им онова звено на еволюцията, наречено дух, душа, разум, мъдрост, без което истината за теб си остава непостижима - ако щеш, както се казва, да се съдереш!

Но прокобата на материалисто-атеисто-еволюционистите е тъкмо прехвалената им "научност", т.е. това, че те, видите ли, се били опирали, за да защитят възгледа си, "на достиженията на цялата наука". Науката е безсилна по принцип да реши много въпроси, и то най-коварните, най-важните въпроси; нашето знание е така мизерно в безбрежния океан на незнанието. Затуй претенциите на някои нейни недоучили адепти, че науката всичко можела да реши, са така смехотворни. И са така тъпи. Ако имаха някакво отношение към автентичната наука, защитниците на еволюционизма щяха сами да се откажат от всякаква претенция, че науката може да ни каже нещичко смислено по тия въпроси, примерно за генезиса на света, за генезиса на живота, за генезиса на човека, за генезиса на душата - или на съзнанието. Нищичко смислено не може да ни каже науката по тия въпроси по простота причина, че те не са от нейната компетентност.

Ако имаш някакво отношение към същинската наука, нямаше да имаш претенции, че можеш да кажеш нещо смислено по въпроси, които са изначално извъннаучни, са извън твърде тясната сфера на науката, на чисто научната познавателна и едноизмерна парадигма. Затуй най-горещи привърженици на "научните теории за произхода на човека" са хора недоучили, които съвсем малко нищичко са чули-недочули от това, с което науката се занимава, и понеже ги е мързяло, понеже не са имали потенциал да се занимават с автентична наука, са почнали да нищят въпроси като този за "еволюцията" и пр. Ако малко нещичко си възприел от науката, тогава тя те отвежда от Бога (поради собственото ти скудоумие, не заради нещо друго!), а ако си възприел духа на автентичната наука, тя те отвежда до Бога. Но автентичната наука е пропита от философичност, тя и тогава може да генерира идеи; иначе е съвсем скопена. Ето защо най-гениалните учени на човечеството са били и смрено вярващи в Бога хора, а не самонадеяни глупаци!

Ето, примерно, Енгел, "брата-близнак" на Маркс, недоучил търговец и фабрикант с претенции за ученост, е най-горещ привърженик на дарвиновите "теории". Прочете неговата книжка "Ролята на труда за превръщането на маймуната в човек", но ако имате искрици здрав разсъдък, се снабдете с повечко памперси, за да не се попикаете от смях! По-тъпа "научна книга" едва ли може да бъде изобретена; прочее, може; тъпоумието е неизчерпаемо: Ленин написа още по-тъпа книга, книгата "Материализъм и емпириокритицизъм". Някои после написаха и още по-тъпи книги даже и от Лениновата. И станаха... академици на "единствено вярната наука", материалисто-комунистическата. Най-твърдото доказателство против верността на "теориите" за произхода на човека от маймуната е компанията, в която човек ще се окаже, ако приеме този възглед; само като се огледа сред какви адови изчадия и морални уроди ще попадне, ако не е съвсем извратен, от срам ще се избяга от такава компания. Да не изброявам кои и какви са още там... единият Ленин ви стига!

За да приемеш великата истина за Божието сътворение на човека не се иска да си вярващ в Бога човек; иска се да си просто човек. Ако си човек в истинския смисъл на тази дума, тогава няма как да не вярваш с цялото си същество в ония истини, които ни правят това, което сме. Човекът е дух. Сиреч, човекът е мислещо и търсещо смисъла същество. Човекът е свобода. Човекът е прекалено красив, т.е. е способен да се възторгва от красотата. Човекът умее да различава доброто от злото - и винаги живее с доброто по повелята на дълга. Човекът е нравствено същество. Човекът е разумно същество. Човекът обича мъдростта. Човекът се отвращава от простащината. Има дълбоко вкоренен рефлекс против злобата, простащината, нахалството, наглостта, безочието, тъпотията и прочие. Да, иска се просто да си човек, за да се отдадеш на пълноценния живот. Бог ни е дал живота, този прескъп дар, и затова имаме един първичен дълг към Бога, съвпадащ с отговорността ни пред самия живот. Само Бог може да ни пита: "Ти защо избра да живееш така, ти защо употреби живота, който ти дадох, неподобаващо и недостойно?!".

Бог ни е дал и ето този превъзходен есенен ден, блестящ от мекота и свежест зад пердето на моя прозорец. Без Божието великодушие, щедрост и благоволение - с какво сме заслужили шанса да се порадваме и на тоя сияещ ден?! - този неделен, отдаден на мисли за Бога ден можеше и съвсем да не дойде. Да благодарим на Бога за това, че е дошъл и този ден тук при нас с цялото великолепие на преизобилния живот - и да престанем да се занимаваме с такива глупости... като глупостта, че човекът бил се самозародил от... маймуните!

Затуй нека прекрасен да бъде денят и за вас, приятели, които се срамувате от така пищни глупости като тази! Все пак трябва да имаме по-високо мнение за самите себе си - и да не допускаме да обиждаме самите себе си така грозно и безотговорно!