Истината ни прави свободни

неделя, 21 октомври 2012 г.

Разнищването на една тайнствена и зловеща мистерия, взета направо от съвременния ни живот

По вчерашната публикация на тема Голото мъжко тяло, излязла в сайта на моя Център за развитие на личността •HUMANUS• един приятел е написал сърдечен, развълнуван коментар, на който се наложи да отговоря понеже съдържа твърде важен според мен проблем; ето и двата коментара, публикувам ги отделно, та да могат да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, пък и да се запазят за аналите на бъдещата, още ненаписана нравствена и психологическа история на нашето време; та този човек пише ето какво:

Изцяло и с пълна възхита те подкрепям, лъчо, не само в основателната ти и справедлива борба срещу безпросветната, срещу позорно преследващата те директорка на ПГЕЕ-Пловдив, срещу “украшението” на българската административно-командна простотия: г-жа СТОЯНКА АНАСТАСОВА и нейните подобни подгласнички в същото училище. Къде са здравите, честните и смелите учители, а и техните ученици в училището, за да им дадат заслужен, справедлив и ясно видим отпор?! - основателно питам!

С което биха защитили преди всичко и на първо място: собствената си, почтена, будна и свободна съвест! Непримирими със злото, злобно, некадърно и дребнаво, неоснователно, нагло, предизвикателно, но недопустимо развихрило се пред техните очи!

Но те подкрепям и във възгледите ти за човешката голота и отношението ни към нея. А току-що прочел и историята със снимката на чисто голия, прекрасен юноша-мъж, върху обложката на твоята книга-учебник, се и разсмивам - облагороден и освежен от нея.

И не мога да не се възхитя на твоята гражданска смелост и съвест, на твоята основателна вяра в собствената правота да отстояваш така свободно, открито и полезно за обществото ни своите, не български, не европейски, а съзвучни на най-добрите световни културно-философски, което ще рече: мъдри, истинни, точни, полезни, основателни и безспорни възгледи по тези, уж щекотливи, но действително само за истинската глупост, простотия, безпросветност и срамни, срамотни, и непозволени за открито и свободно обсъждане, само за отчайващото скудоумие-некултурие и за наглото лицемерстване въпроси.

С теб съм, учителю!

20.10.2012г. ВЛАДИМИР ПЕТКОВ-ТРАШОВ

Овърнах му ето какво:

Г-н Петков-Трашов, благодаря ти за толкова сърдечния коментар - и също така за подкрепата в тежък за мен момент! Явно имаме близки, родствени духовни ценности, явно се вдъхновяваме все от едни и същи идеи - щом по толкова аналогичен начин реагираме на нещата от живота. А и проявяваме все една и съща страстна непримиримост спрямо онова, което трови живота ни! И това съвсем не е удивително, напротив, толкова е естествено - и човечно! Иска ми се да вярвам, че в тази наша въпреки всичко така обична страна има и много други хора, които са способни като нас да се вдъхновяват от най-възвишени нравствени принципи - и да са способни най-вече да отстояват и на дело така съкровените за съвременния човек идеали на свободата, честността, добротата, истината, човещината, духовността! Има, убеден съм в това, много добри и достойни хора у нас, които са способни смело да се възправят срещу несправедливостите и своеволията на зли, самонадеяни администратори и управници, има човешки същества у нас, които са способни да победят страха, малодушието и недостойнството; вярвам, че това е така, именно, че не само има такива хора, но и че на дело се изявяват като такива, държат се като мъже и като борци. Защото ако не е, защото ако няма - горко ни! Нищо и никой тогава не може да ни спаси, никой и нищо не може да ни помогне!

На едно място поставяш въпроса: Къде са здравите, честните и смелите учители, а и техните ученици в училището, за да им дадат заслужен, справедлив и ясно видим отпор - основателно питам!. Искам да ти отговоря, понеже не ми се ще у хората да възниква невярна представа за психологическата ситуация в училището, в което работя. Понеже се боя, че от казаното и написаното до този момент у читателя може да възникне невярно впечатление, както, боя се, е възникнало и у теб. А ето каква е истината, държа тя да се знае.

Ситуацията е тежка, но е психологически обяснима - и най-важното: не е безнадеждна, напротив, аз съм оптимист за изхода на борбата! Вярно е, че има хора, които, предполагам от страх, са склонни да си мълчат, да потискат реакциите си; вярно е, че има и мерзавци, има аморални типове, които, потъпквайки всяко чувство за достойнство, се подмазват истерично на началството, надявайки се на благосклонността му, с оглед да черпят дивиденти и облаги - все пак знаем добре как е по начало у нас, и моето училище, общността, в която работя, не прави някакво изключение; но е вярно и това, че тия последните, именно клакьорите и подлизурковците, са единици, се броят на пръсти - и единодушно биват презирани от огромното, ала, за жалост, все още пасивно мнозинство, което с мълчанието си показва несъгласие, изразява своя категоричен отпор, ала - засега! - не намира сили не на думи, а на дело да заеме ясна, твърда, безкомпромисна нравствена позиция. Но аз, казах, съм оптимист относно изхода на нелеката борба, която съм предприел - и искам тук да посоча извора на своя оптимизъм.

За тия месеци, в които съм подложен на наистина дива, ирационална политически мотивирана ексцесия, на беса на ръководството, на всекидневен тормоз в опитите му да ме извади от равновесие, да ме прекърши, да ме принуди да капитулирам и или сам да си взема шапката и да си тръгна, или пък да сторя някакъв гаф, та да бъда уволнен "съвсем законно", аз срещам всекидневни изяви на съпричастност, симпатия и подкрепа от страна както на мнозинството от учителите и учениците, така и от хора, чието име е неотделимо свързано със славната история на това наистина най-елитно пловдивско учебно заведение - и които са силно обезпокоени от това, което си позволява да прави сегашното ръководство, и то не толкова по отношение на мен, но и по отношение на цялостната му, съвсем невярна в основата си, дълбоко сгрешена политика. Та ако ги нямаше тия всекидневни изяви на човешка съпричастност, солидарност, симпатия и подкрепа, аз отдавна да бях рухнал; ала, за щастие, ги има тези прояви! И тия хора не само ми вдъхват сила и убеденост, че съм на прав път, че каузата, за която се боря, е кауза нравствена, неегоистична, полезна за всички и най-вече отговаряща на потребностите за качествено образование и личностно-духовно заякчаване на младежта, т.е. именно е борба, водена в името на безкористни, най-чисти, благородни нравствени цели и подбуди. Това съм длъжен да подчертая най-дебело, защото тази е истината! Длъжен бях да я кажа, понеже иначе щеше да бъде несправедливо, а не ми се ще заради моя некоректност или несмисленост да бъде лепнато някакво петно върху нравствения облик на моите колеги, а и най-вече на училището, пък и на учениците, защо не! Огромната част от учениците, благодарение на блога ми, знаят за случващото се и открито ме подкрепят, изцяло са солидарни с мен, открито недоволстват и роптаят; разбира се, като преподавател, се старая да ги убеждавам да бъдат сдържани, да не изпадат в крайности, но възмущението от случващото се, и то по изцяло нравствени подбуди, в нашата общност е твърде ясно изразено! Тъй че ви моля да не оставате с впечатлението, че съм изолиран, че наоколо срещам само глухо мълчащи, враждебни хора, не, няма такова нещо, наопаки, ситуацията е коренно различна, истината е съвсем друга, ето и затова съм такъв оптимист! А сам знаете, че за хора като нас истината е най-важното и значимото, за нея именно ние се и борим! Аз затова така се радвам, че преобладаващите обществени настроения в това училище са такива, че огромната част от хората в наистина тежката ситуация се държат изцяло достойно, морално, човечно. Затова решително възразявам, ако някъде съм дал повод или основания да се мисли в противната посока, ако несъзнавано съм насърчил впечатлението, че нещата са едва ли не безнадеждни - и без да искам съм хвърлил някакво петънце върху имиджа на училището.

Ето, за да не е окаже, че говоря голословно, искам да дам още един значим щрих към ситуацията, която може да хвърли допълнителна светлина за случващото се. Тия дни се срещнах по негово настояване с един непознат до този момент за мен човек, който, обезпокоен за моето здраве и за положението ми в училището, държеше непременно да разговаря с мен - за да ме информира за неща, за които аз даже не съм подозирал. Ще си позволя да предам и тук казаното от него - понеже получената информация според мен е важна. От само себе си се разбира, че не мога да разкрия самоличността на този човек, който, прочее, ми обеща пълна подкрепа - ако нещата стигнат до съд. Та ето какво ми каза този човек, предавам основното и държа да подчертая, че тук се изявявам в качеството си на блогър, т.е. на нещо като, с извинение, "журналист" (щото ний, блогърите, съвсем не завиждаме на морала на огромната част от българските журналисти - и ги превъзхождаме в това отношение!), но най-вече в качеството си на български гражданин, а не на служебно лице, не на учител, не на подчинен на г-жа Анастасова, директорката; та този тайнствен човек ми каза следното, предавам думите му съвършено точно, по смисъл, разбира се:

"Г-н Грънчаров, боя се, оставам с впечатлението, като чета писаното от Вас в блога Ви, че Вие наистина съвсем нямате представа с кого, с какви хора си имате работа - встъпвайки в отчаяна борба с директорката на училището Анастасова и нейната клика от подлизурковци. Затова ме е страх, че не само Ви предстои тежка, продължителна, изтощителна борба, която по здравословни причини можете да не издържите, но и че сте встъпил в битка за една обречена кауза: неслучайно директорката Анастасова е с такова самочувствие и неслучайно си позволява така арогантно да тъпче закона и да се гаври с човешки същества. Ще Ви кажа какъв е източника на нейната безскрупулност, понеже имам чувството, че Вие, като същински идеалист и донкихотовец, единствен сякаш не знаете коя е тя, явно не подозирате какви мощни сили стоят зад нея.

Вашата така мила ръководителка Анастасова е дълбоко свързана с прочута комунистическа фамилия по линия на съпруга си: свързана е с рода на някогашния член на Политбюро на ЦК на БКП и министър-председател на тодорживкова България Георги Атанасов! Нима това още не го знаете?! Тази Анастасова е нещо като Пръмова-Кунева, само че действа на едно значително по-ниско ниво, вероятно поради крещящ личностен дефицит, но това съвсем не я прави по-малко опасна и вредна. Напротив! Вие, г-н Грънчаров, сте голям, непоправим наивник: как си представяте тази работа, а именно, че другарката Анастасова успя да победи 18 кой от кой по-достойни кандидата за поста директор на училището?! Нещо повече, успя да победи дори кандидата на управляващата партия ГЕРБ за този пост?! Вие погрешно си мислите, че тя е била кандидата на ГЕРБ, но това не е така, тя явно е покровителствана от силите, които именно са определили и решили ГЕРБ да е управляваща партия, именно силите, които Вие в писанията си така сполучливо определяте като "върховен и ръководещ всичко милиционеро-комунистически ченгесариат", дърпащ конците на процесите в България от толкова години насам, от повече от 70 години вече! Тя е покровителствана от хората и от силите, на които козирува и пред които рапортува самият Бойко Борисов: сега давате ли си сметка какви мощни сили имате срещу себе си? Бойко Борисов, всемогъщият властелин, е нищо, е една мижитурка, той е само един жалък шут, една играчка в ръцете на тия могъщи сили, към които принадлежи твоята лицемерно-любезна и така хрисима другарка Анастасова, малоумни ми наивнико Грънчаров! Ето защо съм така обезпокоен за Вашето бъдеще и за Вашето здравословно състояние, понеже сам знаете, че който е предизвикал тия сили, колкото и влиятелен и могъщ да е бил, добро не е видял. А Вас лично ще Ви смажат, простете, като гнида, като бълха, която смущава царствения им покой!

Сега разбирате ли, наивни ми г-н Грънчаров, защо хората около Вас ги е така страх? Те знаят това, а Вие, ето, оказва се, не го знаехте - и затова сте повел такава безразсъдна, обречена битка! Вие, простете, драги ми г-н Грънчаров, сте един глупак, съжалявам, но все някой трябваше някога да Ви го каже! Вие сте "луда глава" и несъмнено скоро ще си строшите главата, ала имате прекрасно семейство - ето затова ми е жал за Вас, ето затова дойдох да Ви кажа тия приказки! Жал ми е също за старата Ви майка, която ако разбере какво става с Вас, няма да издържи и ден. А аз познавам майка Ви, понеже коренът ми е от Долна баня, от Вашия роден град. Затова Ви и чувствам някак си близък, затова исках да Ви направя това добро: да Ви отворя очите! Пазете се от тия хора, макар че вече е късно! Напуснете, бягайте от очите на гневната Анастасова, защото тя, за жалост, е такъв човек, че няма да миряса, докато не Ви унищожи! Тя не може да Ви понася тъкмо защото сте талантлив и добър човек, а такива хора като Вас са смъртна опасност за хората като нея. Тя е зла, отмъстителна, безжалостна, нещо наистина не е наред при нея - що се касае до онова, което именно ни прави човеци и човечни. Ще Ви унищожи без да й трепне окото - и в същия миг ще забрави за Вас, щото има още много други хора да унищожава. Няма да миряса докато не направи така, че всички около нея не станат по-бледи личности от самата нея. Тази, уви, е истината. Тъй че Вашата борба наистина е на живот и смърт, но се боя, че за Вас вече живот няма в това училище, тъй че бягайте, спасявайте поне живота си! И спасете по този начин и семейството си, спасете и старата си майка, и болния си брат, за когото така самоотвержено се грижите! Казвам Ви това, понеже много съм загрижен за Вас, моля Ви, вникнете в думите ми, моля Ви, спасете се! Вие, ако се съхраните, можете още много да дадете и на образованието, и на културата, и на философията на България, затова Ви моля да проявите разум и да отстъпите.

Знам, че не сте такъв човек, познавам Ви повече отколкото можете да предположите. Но помислете малко: ако гърнето удари камъка и ако камъка удари гърнето резултатът нали ще е все един и същ?! Нали все гърнето ще се счупи, драги ми Грънчаров, а ти не си мисли (минавам на "ти" щото те чувствам близък и това "Вие" вече не ми се превърта езика да го изговарям!), че си камъка, не, ти, Грънчаров, си гърнето, мама му стара, и това ли не разбираш, а уж си по произход от рода на грънчари?! Голям наивник си, голям романтик си, луда глава си, ето, искам да ти дам малко разум, щото си заслепен от своя идеализъм - и си се откъснал от проклетите, от отчайващите български реалности, в които сме поставени, в които се налага да живеем вече толкова години. Аз даже те съветвам да бягаш някъде в чужбина, щото останеш ли в България, непременно ще те смачкат като гнида; тъй че бягай, спасявай се, човече, моля ти се, помисли за себе си и за близките си хора!"

Ето, в този дух този човек ми говори повече от час! Признавам си, на моменти си мислех, че е пратен да ми казва тия неща именно от тия "страшни сили", срещу които уж говореше, понеже на моменти имах впечатлението, че не е съвсем искрен в прекалената си загриженост за мен. Но нали знаете как е в тия работи, в тая човешка и нравствена сфера: човек никога не може да е сигурен, не може нищо да знае положително, единственото, което имаме и на което следва да се осланяме, е онова, което ни говори сърцето! А сърцето ми говори, че тоя човек сякаш наистина искаше да ми подаде ръка и да ме спаси, нищо че тезата му е така изгодна за ръководството, за директорката Анастасова, т.е. за "мощните сили", които тя уж олицетворявала. Щото пък, от друга страна си мисля, тя ако беше наистина така могъща, защо щеше да ламти така силно за тоя общо взето невзрачен директорски пост, поне заместник-министърка или евродепутатка да беше пожелала да стане?!

Това е, драги ми г-н ВЛАДИМИР ПЕТКОВ-ТРАШОВ, сега сфащате ли колко много съм я загазил, в каква тежка ситуация съм попаднал, какъв убийствено сложен казус ми е предложил за разнищване животът тия дни?! И това не ми е за пръв път, напротив, много пъти съм попадал в подобни безизходни ситуации. Аз съм описал много свои преживелици в книгите си, примерно в книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, който я е чел, много знае за това, което ми е минало през главата когато по една приумица на съдбата ми се наложи цели 7 години да бъда в "гнездото на осите", именно да бъда асистент по философия в катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" на Пловдивския университет, също и в по-новата си книга ПРЕЖИВЯНОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА, а пък и в една друга философско-психологическа и "мемоарна" книга, която написах наскоро, тя се казва ТАМ ГОРЕ, ПОД ЗВЕЗДИТЕ, където описвам свои преживелици когато съм бил войник. Сам виждате, аз вече мемоарите предвидливо съм си ги написал, тъй че вече мога спокойно да мра. Аз иначе отдавна съм се прежалил де, затова говоря така. Майната му, та нали човек "да живее" унизен, на колене, потънал в малодушие е много по-лошо и по-грозно от това достойно да умре - нали така, нали на това учат учениците учителките по литература?! Е, щом така ги учат учителките по литература (а самата г-жа Анастасова е просто учителка по литература и български език, нищо че се навря да бъде директорка на едно професионално учебно заведение!), значи тъй трябва да бъде, т.е. трябва не само на думи, а и на дело да го спазваме. Ето, удава ми се сега сгоден случай да умра достойно, подобно на своя идол Сократ, а аз малодушно да взема да треперя, да бягам, да се излагам на стари години, да се крия, та да се спасявам - Сократ да не би да е бягал като са го съдили, като са го хулили, като са се гласили да го убият?! Е, и аз няма да бягам; като познавам себе си, твърдо мога да заявя поне това! Ще срещна смело съдбата си, гледайки смъртта право в очите: понеже за нищо, дето съм правил в дългия си и нелек живот, не мога да съжалявам. Тъй мисля, от това няма да се откажа.

Това исках да ти кажа, драги ми г-н ПЕТКОВ-ТРАШОВ. Дано написаното не е прозвучало прекалено патетично и неискрено, но аз съм чувствителен, импулсивен човек, говоря и правя само онова, което ми диктува сърцето; нямам никакво доверие на самоуверения разсъдък, който именно ни учи на недостойнство, на мекушавост, на безсърдечност, който ни прави страхливи, който ни тласка към това да правим разните му там сделки със съвестта си, който ни тика към презреното спокойствие. Философията, милата, ме е научила на тези неща - и аз сега на дело, накрая на живота си, няма да се опозоря като почна да правя обратното на онова, в което вярвам, в името на което съм живял през всичките си години - и на което съм учил учениците си; не, това от мен не го искайте!!!

Не, изобщо не се правя на герой, не, такава суетност ми е чужда, аз искам чисто и просто да си остана човек - и това ми стига, то ми е предостатъчно. Да си умра като човек - има ли по-хубава, по-желана участ от това?! Да кажат някога за мен: "Тоя, дето лежи тук, горкият, беше човек: роди се, живя и умря като човек!", ето, до това се свежда моето тщеславие, в това се корени моята гордост; тия прости думи, тази епитафия искам да напишат и един ден на гроба ми. Нищо друго не искам, за нищо друго не си мечтая...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Грънчаров,аз ти го написах това,което ти е казал този човек,но ти найстина си загубил и нямаш никаква връска с реалноста,въобще ...Бе стига с тия тъпотии,а чуй какво ти казвам аз и човека,това ти оповедение е абсолютно безодговорно.Нищо незнаеш за реалниоста БГ,много сте "Философски" в облаците теоретиците.Мойте познания на 99,99 % са от "Книгата" на живота,не от празни теории,който са 99,99% далече от реалноста практическа.Представа си нямаш колко моного дипломирани с по едно и две пък и повече изучени дипломи съм ги правил за смях ,когато на дело (на практика).Твоят живот не е твой си само,а на тези дето са свързани с теб,и е въпрос именно на разум да го проумееш,а не на тъпите приказки "сърцето...".Аз съвсем ,ама съвсем сериозен съм,никога неси позволявам "сърцето - емоцията " да ме ръководи,ако беше така,способностите който имам,който от Бог (за когото вие си въобразявате,че знаете и вярвате,щото няма нито един Християнин БГ,който да е по Божите),та ако се ръководех от "сърцето" нямаше да има никой останал от всички ви,само пепел щеше да е !
Аз ди писах,само тук мога при мен мога да ти помогна,та ти кажа и покажа,немога да си позволя да пиша всичко,именно защото РАЗУМА ме ръководи и за тази ми РАЗУМНОСТ,Бог ми се "доверил".АЗЪ цял живот съм в състояние на "кръгова отбрана" и знам,кога как трябва да се постъпва,знам !
Казвам ти пак НАПУСНИ,не е отстъпление това,просто найстина нямаш никаква представа от реалноста,така сте всички учители,не само ти.Така ако не чуеш и мен и този човек,който явно знае много повече от колкото ти е казал (личи по начина по който ти го е казал).Повтарям ти и това "този който те възнася,нети е доброжелате,независимо дали го прави съзнателно или не,този който те гледа в очи и ти казва нелицеприятни неща ти е доброжелател,независимо дали го прави съзнателно или не).И не спори с мен с "умрели букви".Баща ми след три дена си идва от болницата и мен ме чака още повече ад,но ако искаш да се запознаеш с реалноста,написал съм достатъчно много каква е при мен (чесно казано ,това което съм написал е само штрих,далеч ,ма мнооого по гадно е),но все пак на мен е,на моят гръб е тежкият кръст,който дойде се иска просто да не припада от реалноста,аз няма да го повредя (зъбният ми статус е като запетайките ми,няма страшно.НАПУСНИ ТАКА ТРЯБВА,така е правилното сега,само така ще бъдеш полезен за себе си и най вече за учениците ти и близките.Живота е много сложно нещо,ма много сложно.
А пък Бог си знае работата и си я върши,без значение дали някой вярва или не.И да ти кажа все ми е тая като прочетеш това,колко "благословии" ще получа,АЗЪ правя това което Бог иска от мен,без да се съобразявам с мнението на грешници.Много са прави мюсюлманите..."Признаци на Съдния ден",много признаци и много лъже прорпци и "патриоти".
Румен Бърцов

Абонамент за списание ИДЕИ