Истината ни прави свободни

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Кратко критично представяне на книгата на Е.Дайнов "Науката е слънце"

Наскоро прочетох книгата на Евгений Дайнов "НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ" (с подзаглавие Реформата на училищното образование в следкомунистическа България), изд. от издателство на НБУ. В противоречие с всички общоприети нашенски "нравствени" правила, изискващи да не пишеш в никакъв случай за книгата на автор, който не ти е личен приятел, шеф, големец и пр. решавам да представя книгата на Дайнов и да напиша за това как я възприех. Аз обаче не се свеня да направя един благороден жест, като, естествено, изобщо не очаквам в някой момент самият Дайнов да отвърне по същия начин към някоя от моите книги за образованието - а аз в последните години също издадох такива книги, и то три. Имам намерение много неща да кажа за неговата книга, ала, за жалост, ще се принудя да бъда все пак пределно кратък - поради дефицит на време, не заради нещо друго.

Книгата е неголяма по обем, приятна за четене, съдържа ясни тези, личи си, че авторът е премислил добре това, което си позволява да твърди. Излишно е да казвам, че концепцията, от който той изхожда, а именно, че българското образование в периода след комунизма се нуждае от дълбоко реформа по пътя на либерализацията и осъвременяването му, е концепция, която и моя милост споделя. Разликата е - и искам още тук да наблегна на това - че г-н Дайнов смята, че в основни линии реформата на училищното образование в България вече е привършила след управлението на "големите реформатори" министрите Даниел Вълчев и Сергей Игнатов, докато моя милост съвсем не смята така, напротив, аз смятам, че същинската реформа тепърва предстои. Прочее, не прави добро впечатление това, че периодът на министерстването на Даниел Вълчев е представен в книгата като "исторически повратен момент"; предполагам, че причината за такава една апологетика са лични и субективни, а не принципни; не бива така да се пише, примерно това, че когато Д.Вълчев е бил министър е, да допуснем, облагодетелствал с някакво проектче по някакъв друг начин политолога Дайнов или неговата организация, или пък че двамата са лични приятели не е достатъчно основание да бъде обявен за "велик реформатор" и най-талантлив управленец, както е станало на практика в книгата. Тази ми е единствената критична забележка, не мога да я преглътна, а иначе впечатлението от книгата ми е добро, положително - ако изключим принципното ми несъгласие с начина, по който е интерпретиран периода на министерстването на Даниел Вълчев.

Отбелязал съм си ред важни моменти от тази книга, които ми се ще да изтъкна тук, ала едва ли ще имам време да го сторя в тази публикация. Но ето все пак нещичко, доколкото ми стегне времето.

Справедливо е изтъкнато, че за първи път сериозни реформаторски намерения в сферата на образованието има едва правителството на Иван Костов - с министър В.Методиев. Тогава именно е дефинирано ясно намерение за реформаторска политика, като целта на образованието е дефинирана като "развитие на човека" - не на нацията, държавността, нуждите на производството и пр., както и било дотогава, а човекът е поставен в центъра. Разработва се ясна програма за промяна, следваща препоръките, съдържащи се в доклада на Жак Делор под заглавието "Образованието - скритото съкровище". Логиката на Делор изисква усилия за промяна на самата философия на образованието, и то в следните направления: "Уча за да знам", "Уча за да мога", "Уча за да живеем заедно" и "Уча за да съм".

По времето на В.Методиев се провежда сериозно намаляване на натовареността на учениците, въвеждат се "избираемите" предмети, а също и стартира изучаването на майчин език в училище. Показано е развитието по такъв важен, възлов момент: новите правила за назначаване на училищни директори, изцяло на конкурсен принцип и конкурентен подход, когато трябваше да бъдат уволнени 3 000 директори (!). Авторът внимателно анализира различни документи и доклади на външни анализатори за ситуацията в българското образование, в които има интересни констатации, но които тук не мога да приведам поради това, че нямам изискващото се за това време.

Аз вече казах, че не споделям оптимизма, с който са пропити анализите за стореното по времето на Д.Вълчев. По тази причина ще приведа кратък откъс от заключителните думи, за да видят и читателите на мая блог, че такъв прекален оптимизъм звучи, меко казано, странно:

"Към момента на завършване на тази книга (лятото на 2009 г.) изглежда, че реформата в училищното образование е тръгнала, дава първите резултати и най-вероятно ще продължава да се развива като системо-преобразуващо усилие. Най-малкото и при привителството на ГЕРБ реформата отново попада в ръцете на министър (Сергей Игнатов), който напълно разбира нейната необходимост - и има както волята, така и опита да я прилага по най-решителен начин. Остава още много работа: постигане на пълна прозрачност и подотчетност, решаване на изолацията на малцинствата, промяна на учебното съдържание и на методите на преподаване, свързване на училището с общността и на цялата система - със страните по въпроса."

Доколко тия надежди се оказаха неоправдани си личи най-очебийно в този момент, есента на 2012 г.: нищо реално и съществено, уви, не беше направено от екипа на С.Игнатов. Той се оказа заложник на интересите на бюрокрацията и аз лично много се съмнявам, че изобщо е имал някакви сериозни реформаторски намерения по посока на орязването на нейното всевластие, напротив, този човек по манталитет обича да служи на силните, а не да рискува комфорта си заради някакви идеални реформаторски цели и подбуди. Поради което и т.н. "реформа" не просто забуксува, напротив, забелязва се връщане назад.

Но въпреки изказаните по-горе критични забележки общата ми оценка е, че книгата на Дайнов е една твърде полезна и необходима книга. Тя би следвало да стане настолно четиво на самонадеяните администратори, които продължават "да колят и да бесят" в сферата на образованието, да държат, както казва мъдрият ни народ, "и ножа, и сиренето", пък и хляба - и да лапат до преяждяне, без изобщо да се смущават, че остават най-гладни тъкмо ония, за които съществува самата система - младите хора, учениците.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ