Една абсурдна, средновековно мракобесна и дълбоко срамна за проявяване в съвремието ни история

По повод публикацията Срещу злото, подхранващо глупостта г-н Владимир Петков е написал безкрайно ценен за мен лично коментар, в който е изразил своята подкрепа на всичко онова, което правя - и съпричастността си към всичко онова, което ме сполетява напоследък, пък и не само напоследък. С благодарност към тия думи публикувам коментара на този човек; в случая думата човек е съвсем уместна и на място; ето какво ми пише той:

АНГЕЛЕ, БРАТКО, от съвсем скоро те открих, те чета и все повече те чувствам, буквално, като изразител на моите мисли.

Още на историята ти, през миналото лято с директорката на училището, в което учителстваш, започнал в него с толкова просветлената, умната, хуманната, а в крайна сметка и професионалната подкрепа и приемане на личността ти от пенсионирания директор ПАУНОВ, на която, като абсурден, недопустим злобен и грозен контрапункт е нейното отношение и държане от м. юни м.г., та до кулминацията им, тези есенни дни - нейната заповед за твоето наказание с "последно предупреждение за уволнение" исках да реагирам, представяйки си възможното им негативно за твоята светла личност развитие.

Но понеже съм "прохождащ коментатор" и лаик в сайтовете за социално общуване най-позорно се провалях и не успявах да залепя и да ги прихвана тук, естествено, че "много мъдрите" и "много истинните, верните и правилните" си коментари, ми се иска да са.

Пък ако четящите ги счетат, че не са с такова качество, нека знаят, че поне са искрени, честни, от сърце и са много добронамерени, не само спрямо теб, но и към... другата коментирана страна, а се подклаждат и се раждат от страстта ми и от крастата ми към истината, само истината и цялата ИСТИНА.

За втори път спирам тук, че не бивало да превишавам 4096 знака, за да продължа, ако ми позволят домашните и семейните грижи отзива си, от който не съм и няма да се откажа - за тази АБСУРДНА, средновековно мракобесна, и дълбоко срамна за проявяване в съвремието ни история.

01.10.2012 г.

ВЛАДИМИР МАРИНОВ ПЕТКОВ-ТРАШОВ

Послепис: АНГЕЛЕ, БРАТКО, КОМЕНТАРИТЕ ми не се прихващат тук. Ето защо ще си позволя, да ти пиша по мейла. Пък после ти разрешавам да ги обнародваш в местата, които счетеш за подходящи.

Това ми пише г-н Петков. Написах му там в отговор следния кратък коментар:

Уважаеми г-н Петков,

Благодаря ти за добрите думи, за съпричастността и за подкрепата, която е много ценна за мен в този момент! А иначе пиши си спокойно тук, коментарите се появяват със закъснение, понеже съм направил така, че с оглед да мога да не ги пропусна, да ги видя, да ги прочета и също така да ги почета, по по-старите публикации (отпреди поне 1 ден) съм сложил опция за "модериране". Тази е причината; иначе е възможна да не ги забележа.

Та затуй пиши си спокойно, нищо няма да се загуби. А сега ще ида да видя какво си ми писал и на имейла. Позволявам си да публикувам отзива ти в отделна публикация в блога, ползвайки се от твоето разрешение.

Бъди жив и здрав!