Истината ни прави свободни

вторник, 27 ноември 2012 г.

Нека да сме завинаги причастни към всичко онова, в което вярва достойният човек!

Получих вчера отговор от Министерството на образованието, младежта и науката - по повод на моя по-раншна жалба до тази институция. Получих всъщност един прелюбопитен документ, който, когато имам време, ще сканирам и ще кача тук, заслужава си да се види туй творение на нашето родно чиновничество. Написан е този отговор по тертипа "Где го удряш, где се пука", спазен е, естествено, няма как, и неръкотворният принцип на нашенската родна бюрокрация, именно принципа "Гарван гарвану око не вади".

Изобщо, с няколко думи казано, документът, който МОМН е благоволило да съчини, показва, че ние, гражданите, дето позволяваме с данъците ни да се издържа една толкова ленива (мързелива, изнемогваща от скука) и високомерна администрация, трябва да се позамислим сериозно над въпроса: докога ще си позволяваме този лукс, именно да храним една безполезна администрация, която нищо друго не прави освен да пречи и да вреди - и да разваля, да обърква, да съсипва, да трови?!

Вчера, с оглед на тия мой горчиви мисли и констатации - те, апропо, не са от вчера, аз отдавна зная истинското положение на нещата, а сега наново и наново ми се препътвърждават едни контатации, до които съм стигнал отпреди десетилетия - на моя милост й се наложи да посети Съдебната палата в Пловдив и да заведе в Районен съд в Пловдив, гражданска колегия, едно дело, с което ще се опитам да потърся защита от съда на своите човешки и граждански права от произвола на самозабравили се чиновници. Ето малък откъс от моята ИСКОВА МОЛБА:

... И така, моята искова молба съдържа два момента на обвинението ми и, респективно, две искания, които моля да постановите след като се убедите във верността и основателността им:

1.) Понеже през последната година бях подложен от работодателя си на недопустим всекидневен тормоз и на недопустимо груб административен произвол, довел до накърняване на моето лично достойнство и на престижа ми като личност и преподавател, а също така и до неизчислими вреди и щети от физическо, психическо и нравствено естество, най-вече до рязко влошаване на здравословното ми състояние, многократно постъпване в болница и в крайна сметка изпращането ми до ТЕЛК за инвалидизиране, то моля уважаемия съд да отсъди и да наложи изплащането на съответната компенсация, за да възмезди нанесения ми физически и морален ущърб;

2.) Моля също така уважаваният съд да отмени заповедта за толкова несправедливото дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, до което се достигна след злоумишлено, злонамерено развитие на събитията от работодателя, включващо подправяне на крайната дата на платения ми годишен отпуск, фиксирана от мен, издаване на заповед за разрешаване на същия този платен отпуск с няколко дни закъснение след фактическото ми излизане в отпуск, неуведомяването ми за промяната, а в крайна сметка след неявяването ми на работа също така и несъобщаването, че трябва да се явя на работа предварително предвид промените, нанесени собственоръчно от работодателя в моята молба за ползване на годишен отпуск без изобщо да ме уведоми, благодарение на което работодателят в крайна сметка има умишлено търсената възможност да ми наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, не вземайки предвид обстоятелствата около това толкова специфично „нарушение” на Кодекса на труда.

Обръщайки се към съда като инстанция, бдяща за съблюдаването на законите и на самата справедливост, вярвам, че моите права ще бъдат защитени от толкова грубия и политически мотивиран административен произвол от страна на длъжностно лице, а именно, че правото ще бъде защитено, а справедливостта – възстановена и гарантирана.

Това е положението. Понеже благодарение на този блог дадох гласност на цялата история, счетох се за длъжен да дам гласност и на тази моя стъпка: обръщането ми към съда. Смятам, че в едно демократично общество обръщането към съда с оглед защита на нечии потъпкани от самозабравили се властници права е съвсем естествена и закономерна стъпка, а не е нещо "крайно скандално" или "ненормално", както на някои хора може да се стори. Изобщо в случая като изследовател съм крайно заинтригуван и заинтересован да разбера докъде, до какъв изход ще стигне цялата тази история, която за мен в същината си не е нищо друго освен един открит, направо публичен урок по демокрация, който си позволявам да изнеса на своето началство, пък и на своите ученици.

Тоест, другояче казано, върша си работата, тъй като моя милост е учител по философия и гражданско образование, сиреч, тази ми е работата, която цял живот съм вършил: да изнасям всякакви, какви ли не уроци, и то също така на всякакви хора, не само ученици, не само млади хора, а на всякакви хора. Не е лека, да, съвсем не е лека задачата на философа в едно общество като нашето, едно наистина болно общество, в което такива най-естествени неща като свобода, достойнство, личност и личностност, морал, човешки права и правдини, демокрация и прочие, и особено битката за отстояването им, която трябва да водим всеки ден, се възприемат от огромна част от общността като "западни лигавщини", като "чудатост", като "шантавост", като "маниащина" или "странност" на оня, който си е позволил един такъв "прекалено излишен лукс".

Е, аз пък си позволявам този разкош, именно, държа да бъда човек и личност, а най-вече се опитвам да си отстана докрай верен на мисията на философа и на задачата на философията, която, вярно, е крайно неблагодарна, ала за сметка на това е твърде благородна мисия и задача - и носи огромен позитивен, оздравяващ смисъл. Ще си позволя тук да отправя и малък апел на своите вече повече от 4 000 редовни читатели, приятели от Фейсбук и от блога: не се плашете и вие всеки ден да отстоявате правото си да бъдете личности - свободни и достойни човешки същества!

Нека това да бъде моето пожелание към вас в тази ранна утрин на този великолепен есенно-зимен ден, който ни очаква. Нека бъде благословен с тия благородни мисли вашият ден! Нека да сме завинаги причастени към всичко онова, в което вярва достойният човек. Знайте и никога не забравяйте, че свободата и истината имат едно най-предно място сред нещата, който той най-много почита...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ