Истината ни прави свободни

вторник, 11 декември 2012 г.

Живот без Бог е равно на гибел...

Все още се получават отзиви и коментари по "дискусията", която публикувах в няколко части и която смятам да издам като специално приложение на в-к ГРАЖДАНИНЪ (което подготвям тия дни). Ето сега един коментар, който намирам тази вечер под последната част на гореупоменатата "дискусия", публикувана под заглавие Как няколко бдителни граждани окончателно развенчаха и осъдиха "злобния народен враг Грънчаров":

Гадни и заядливи псета! Не ви ли е поне малко срам бе? Поквара такава! Не спирате да "трала-ла бръщолевите". Не се правете на много умни. Не ви отива. А в това да се правите на умни - няма никакъв ум. Видно е, че се опитвате да повлияете на г-н Грънчаров, но очевидно без резултат.

Мога да ви кажа само, че г-н Грънчаров ми е повлиял положително с много неща (само чрез интернет), за което страшно съм му благодарен! Той е един прекрасен учител и човек! Няма какво повече да ви пиша... само е губене на време и спам.

А що се отнася за това, че няма право да нарича учителят ученика "малоумник", то това е прекалено префърцунено. Просто младите живеят както им е угодно без да разбират същността на нещата. Парадигмата. Собствената си самодостатъчност. Твърде наивни са в това, което си мислят, че правят. Те, младите, живеят без Бога. А животът без БОГ е равно на гибел. Цялата пустош, цялата бездуховност и буквален САТАНИЗЪМ е налице и влачи. Съсипва и деградира съзнанието на младите хора у нас и по света.

По тази мисъл исках да кажа, че не е въпроса в "правотата" на г-н Грънчаров дали може да каже това. Въобще не се състои в това "колко", или "как", или по какъв начин би засегнал някого. Въпросът е, че младите днес използват това, че имат някакви закони и права пред тях, които, разбира се, се оказва, че често пъти си знаят правата, но законите не познават. Прекалено евтино се продават. А и ония покварени люде където създадоха тая масонска система за обучение и права на учениците. Те са най-големите гадове. Ученикът трябва да знае кой е. Трябва първо да има уважението на учителят и да знае кой е. Като какъв е пред него и следователно по какъв начин трябва да се държи с него, за да има очакваното мнение за него. Твърде жабка и покварна картинка се очертава на всякъде.

Искам само да ви споделя, че, моят учител по философия и психология е наричал не само "малоумен" и какво ли още не... но ех... толкова ми е смешно... и учениците не са се обиждали да пишат, че са обидени от това или някои да взима да ги защитава. Няма да ви кажа къде уча. Мома само да ви кажа, че съм пълен отличник. И един път в часът ми по психология, който учител е същият, който е и по философия, ме нарече, че съм "душевно болен", пред целият клас. При което, РАЗБИРА СЕ, аз не взех за го съдя или да пиша против него, а взех за се замисля. И накрая на часа се оказа, че съм си изкарал 6-цата и не само! Ами попитах го, защо ме нарекохте така, господине? Макар, че за мен той е един от най-печените учители в даскало и несъмнено моят любим учител. Той ми каза:

- Боби, виж, щот и аз и ти сме грешни. Страдаме и грешиме. Щот имаме грехове. Всички сме душевно болни. Ами?? Разбира се! Това е така! Но колко хора от нас биха го разбрали? Жалко е въобще да се коментира...

А за г-н Грънчаров: ЕВАЛА, ЕВАЛА, ЕВАЛА за това, което прави! Бих искал той да ми беше учител...

Написа: БОРИС МИТОВ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Хах, още ме коментирали зад гърба ми, че и оценяват / визирам и коментарите от предишният пост по темата/.
Извинявам се, но това не е моят блог, нито получавам някакви notifications когато ме упоменават тук.
АКо искате да се обърнете към мен - пишете във фейсбук в оригиналната дискусия.
Нали сте нравствени и примерни всичките. Или ще се окажа прав, че всичко се копира тук само и само за да можете да избиете малко комплекси на спокойствие, без да бъдете осмивани ;)
Или пък продължавайте да си поствате тук и да си мислете, че се обръщате към мен.
Очудвам се колко време и нерви отделяте на мненията ми. Май съм засегнал слаби места и всячески се опитвате да се защитите. Продължавайте да се надъхвате тук, мишлетата ми. А като си намерите топките, може да се обърнете към мен лично ;)
Трахнов.

Абонамент за списание ИДЕИ