Истината ни прави свободни

петък, 7 декември 2012 г.

Жак Асса за някои аномалии в българското образование

КОМЕНТАР относно коментарите (без да се влага идеология – в крайна сметка говорим за точни науки).

Естествено, че когато дълго време си в сферата на образованието, изплуват спомени, че още със създаването си през 1962 г. ЕЛЕКТРОТЕХНИКУМЪТ беше един от центровете за създаване на учебните програми по техническите направления и по математика и физика. Тогава в едно методическо обединение, начело с небезизвестния Хачик Домбазян се направи едно пълно проучване на изучаваните технически предмети и се извлече всичко от математиката и физиката, необходимо за обучението за останалите технически предмети. И се подреди последователността на темите по математика и физика, съгласуването им по време с учебните планове с предметите по технически дисциплини.

По онова време програмите по математика бяха отделно за техникуми, отделно за гимназии (ЕСПУ или СОУ). Изучаваха се елементи на висшата математика (аналитична геометрия, производни, диференциални уравнения (факт – в по-старото издание на четиризначните математически формули и таблици са поместени формулите за изброените дисциплини). Всички упоменати елементи на висщата математика бяха необходими за разбирането на много факти от техническите дисциплони.

Със същият подход бяха съставяни и програмите във висшите технически учебни заведения.

С настъпването на демокрацията “се оказа, че учениците и студентите са претоварени” със знания и първото нещо, върху което се посегна, беше математиката. Отпаднаха много важни за другите науки раздели, без в самите други науки да отпадне необходимостта от математически познания.

И се получи аномалията – за да научиш съответна техническа дисциплина (и в училище и в техническия университет, където Ив.Топалова е предавала математика, компютърни технологии, електротехника и ел.апарати), трябва да донаучиш математика. (В програмите на висшите училища голямо влияние имаха двама професори – Георги Брадистилов в МЕИ и Ярослав Тагамлицики в СДУ – със световна известност, и никой не можеше да ги свърже с идеология. и никой не смееше да “посяга” на математиката).

Но при демокрацията - ако преподавателят по технически дисциплини има опит и познания, той добавя пропуснатото от математика. Ако не – опростява преподаването на предмета. От което естествено губи обучавания.

Иванка Топалова и Жак Асса не са наясно дали случилото се е преднамерено или се дължи на неграмотно управление на учебния процес. Но и в двата случая образованието е поразбъркано. И подреждането е предоставено предимно на обучаваните (ако имат късмет да попаднат на ПРЕПОДАВАТЕЛИ с главни букви).

Ние преполагаме, че и по другите предмети, особено по философия и литература, положението е еднакво или подобно.

Написаха: Жак Асса и Иванка Топалова-Асса

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Виж, тук Ассата е на прав път, но не е стигнал достатъчно далеч. Той лично пишеше точки върху тока и напрежението, но докато бях в техникума не разбирах много добре защо, е, в МЕИ-то в Сф изведнъж проумях колко прав е бил. При това ходех по състезания и имах отличен преподавател по математика в техникума (Марински) и ако Ассата му беше казал, той щеше да ни обясни всичко цветно, защото нещата не са чак толкова сложни - умножението на комплексни числа събира ъглите ... е, не стана така. Т.е. образователната система има нужда от "синергетичен" ефект, когато учителят по ел. техника или ел. машини иска от преподавателя по математика да обърне внимание на комплексните числа, които макар и да не са в програмата по математика са изключително полезни за техниката. Не се получи така и причината е далеч по-съществена от изтъкнатата от г-н Асса.

Абонамент за списание ИДЕИ