Истината ни прави свободни

петък, 4 януари 2013 г.

За системата на бездуховността, за статуквото на отчайващия разврат, за вакханалията на плътта из нашите земи

Пак ставам тази сутрин с настроение да не ми се пише изобщо; последните дни на ваканцията са, много работа свърших в "почивката" си, след някой ден обаче тръгвам на работа, организмът ми иска почивка; най-вероятно затова така много не ми се пише. А издавам вестник и списание, ако не пиша, ще се окаже в един момент, че вестникът най-вече ще трябва да излиза... с бели страници. Това, разбира се, докато съм жив и здрав няма да го допусна, и ето, пак започвам да пиша; а така ми се искаше да направя една видеобеседа, даже темата ми се върти от няколко дни в главата; е, няма изход, ще пиша по същата тая тема, вместо само да говоря; и темата е: духовният живот на човека.

Огромна тема е това. Става за цяла една книга. По тази тема могат да се напишат много книги - и винаги казаното и написаното ще е малко. Това е грандиозна тема направо! Велика тема! Толкова много съм писал по тия въпроси, а на моменти усещам, че все още сякаш нищичко не съм успял да кажа. Толкова много има да се пише още, че потръпвам ето в този момент! Но няма как, наведнъж всичко няма как да се каже или напише. Чудеса тук не са нужни. Малко по малко, трохичка по трохичка - този е пътят. Този е и начинът.

Аз напоследък често споменавам такива изрази: "духовна смърт", "застрашени сме от духовна смърт", "духовни мъртъвци" даже нарекох някои, "духовен живот", "духовна катастрофа" грози човечеството, пък и нас, българите, често употребявам думички като "духовност", "бездуховност", "дух", "човешки", "Божествен дух" и т.н. Духовното за мен като философ е отколешна основна сфера на заниманията; ний, философите, сме духовни лица, занимаваме се с най-фина духовна дейност, не просто с образование, не с "набиване на някакви знания" в съзнанията на младите, не, това са глупости, същинският смисъл на заниманията на ония, които имат едно пи-високо съзнание за мисията си, имам предвид философи, е това: заниманията с философия, съвместно с младите, са една чиста и твърде сложна духовна дейност, която бюрократите от образованието никога няма да проумеят каква е, какъв е нейният смисъл; затова се е стигнало дотам, че ония философи, които си вършат работата, водени от едно такова по-високо и автентично съзнание, биват обявявани за какви ли не, биват наказвани, гонени, остракирани, преследвани, обявявани за какви ли не, едва ли не за престъпници (каквато участ мен ме сполетя напоследък). Както и да е, пътят на духовното, духовната по смисъла си дейност винаги е била в такова едно отношение към света, в който цари материалното, в бездуховния в принципа си материален свят, в който важат други закони, в който властва друга, съвсем бездуховна сила: парите, грандоманията, суетността, лакомията за власт, почести, лакомията към лукса, вещите, блясъка. Духът е рядък и неканен гостенин в този свят, към него се отнасят като към "беден досаден роднина", който разваля веселието, радостта от отдаденото на материалното - с всичките му съблазни - съществуване.

Да, така е било, така е и сега. Е, имало е по-духовни епохи от нашата, наистина е имало такива епохи, но какво от това, че ги е имало? Дали са ни някакъв пример, че може да се живее иначе, с една по-изтънчена чувствителност към духовното, но ето, за жалост, в последните векове все затъваме в тресавището на една ужасна бездуховност - независимо от външните, техническите, технологичните постижения, независимо от триумфа на научната мисъл, пред нас зее и около нас една страшна духовна празнота, сякаш бродим в някаква духовна пустиня, сякаш сме поставени в някакъв кошмарен духовен вакуум. Не зная давате ли си сметка за това, за което говоря, за това, за което пиша. Не зная дали можете да се обезпокоите поне малко от тия мои думи. Или ги приемате за странност, за суетност на един самозван индивид, който, видите ли, се е захванал да се прави на интересен. Както искате го възприемайте, ваша воля е това, аз обаче ще кажа каквото мисля, ще споделя с вас как аз виждам нещата, как аз възприемам ситуацията, в която се намираме. В която се намира отколе човечеството. И в която пребивава съвременният българин. Ще кажа. Ще го напиша. Нека и това да бъде казано. Не бива да се мълчи точно за това. Затова се изказвам. Няма да мълча. Ще бъда като шило в торба - или като проклет комар или оса, която не мирясва, а само жили. Жили, жили, ала умира... от жилене се умира, не зная дали го знаете това...

А народът иска да живее, иска да се забавлява. Да бе, един живот само живеем, я, моля ти се, не ме занимавай с тия пусти глупости, "духовен живот", "духовност", "бездуховност", ала-бала, стига глупости бе, стига си ни развалял радостта от съществуването?! Я го виж ти, наглецът му с наглец?! Ще ни кара да мислим по тия проклети тъпи въпроси, откъде-накъде? Кой ти дава право да смущаваш душевния ни мир? Иди си в своята пещера, ако искаш, моли се, мри ако искаш за духа, само не се показвай пред нас, недей да ни тормозиш, недей да ни тероризираш; живей си в своя лудешки духовен свят, а нам остави този, тукашния, с всичките му благинки и прелести, със съблазните и с радостите му. Да, този свят е за нас, ний му се отдаваме изцяло, тук тържествува плътта, а не някакъв си там "дух", аман от духове, няма духове бе, празноглавецо, има само... секс, има ядене, ох, какво хубаво ядене има по света, има пиене, има красиви женички, с трептяща плът, ох, какви радости ни доставят тия мили женички, какво друго има, да, има бляскави коли, има "музика за душата и сърцето", има Ивана, има Азис, има Кондю, има оня, как се казваше, да, Милко Калайджиев, има кючеци, има... абе всичко има, за да си прекара човек живота превъзходно, ако нямаше идиоти като теб, които така нагло се опитват да ни вгорчат сладостта от съществуването, да ни развалят живота, като сеят скептицизъм, като сеят някакви там тъпи безпокойства, на които ако се отдадем и за минутка, след това всичко отива по дяволите! Току-виж, човекът, поддал се на влиянието на "духовници" като теб, в един момент може да започне да се замисля, а животът ни е даден не да мислим, а да му се радваме, разбра ли бе, идиот такъв?! Абе що не вземем да ги избием ний тия проклети философи, щото те не мирясват?! Е, вярно, не са много, на пръсти се броят, иначе по-голямата част и от философите сме ги направили самоотвержени труженици на този, на нашия, на тукашния свят: вместо да будят съвестите, те са се отдали на печелене на пари, на суетности са се отдали всякакви, на колекциониране на разните му там титли, професорски, доцентски, академични, фукат се пред свежите момиченца в университетите, мазнят им се, за да се порадват и те на свежа плътчица, е, има идиоти като тоя ненормалник Грънчаров, които не са такива, които ще ми се правят на "истински философи", ще тормозят човечеството, абе що не вземем тия като него да ги изритаме от Българията бе, та да се възцари тука една пълна вакханалия на "истинския живот", а, кажете де, защо още ги търпим?!

Да, абе самите духовници у нас, свещениците де, в по-голямата си част, ако изключим някои единици, са се отдали на... материалното, ето, дедо ви Николай Пловдивско-Московски обича скъпоценните часовници и бляскавите луксозни коли, той кой ли не обича тия пусти коли, ето, и Кирил Варненски ги обича, той е почитател на Линкълните, нали така беше, да не бъркам нещо, също така много си пада по далаверите с църковни имоти, нищо чудно с ТИМ-аджиите от Варна да е успял така хубаво да се сработи, че да е натрупал хубави милиончета (в евра, разбира се, нема да се излагаме с някакви си там презрени селски левчета!), та ето тоя същия, Кирил де, ченгето, се гласи да ни става Патриарх, представяте ли си?! Ето, оказа се, че няма кой да си изберем за Патриарх сред нашите велики йерарси, все са прогизнали от мерзост, от мръсотия, от разврат, страшно е, а това са ни "духовните водачи", давате ли си сметка за какво говори всичко това? Духът у нас е в немилост, тук властва само развратът, да, у нас духовната смърт вилнее навсякъде, затова всичко е прогнило, неистинско, всичко е менте, всичко е лъжа, измама, далавера, затова толкова се краде, затова народът се е разплул от безсмислено мърморене, затова няма духовната сила да се захване да тури мерзавците, дето така са се разпасали, на мястото им, сфащате ли сега защо всичко у нас е тъкмо наопаки?! Не сфащате, явно, щото не ви пука, знам че не ви пука, знам, че ме мислите за луд, така е, няма начин да е иначе.

Ох, защо ли пиша, защо ли не зарежа всичко, кажете ми, има ли по-голям идиот от мен, защо не взема да си оправя и аз кариерата, да взема да се "вградя" най-после в ужасното статукво, да взема някаква титла да придобия и аз най-сетне, та да ме зауважава народецът, да земе да ми се прекланя, да стана някак там мижав доцент и аз, откога ме канят хората, да, има и такива, дето ме ценят, има шантави философи още у нас, ама сме малко де, малко сме, отчайващо малко сме! Зле е, че сме толкова малко, на пръсти се броим даже, а иначе всичко, без да си дава сметка, обслужва системата на бездуховността, статуквото на отчайващия разврат, на прелюбодейството, на вакханалията на материалното из нашите земи. Е, има ни, но сме малко. Да, идиотите из нашите земи сме твърде малко, а "трезвомислещите", практичните, са много, твърде много! Да, ама в резултат пак нищо не върви, ако погледнем нещата по-глобално, защо ли е така, а?!

Вярно, мерзавците у нас преуспяват, я го вижте Боко как се възвеличи, сега нищо чудно и Цар да го направят, имам предвид да го направят пожизнен диктатор, нещо като Кромуел да го направят, примерно, да го провъзгласят за посмъртен "лорд-протектор" на Българията, знам ли каква титла ще му измислят, дето да е достойна за Светиня му?! Да, мерзавците ликуват и преуспяват, трупат милиони, играят си с пачки, пушат пури, държат мацки-котета в ръцете си, щипят ги, изтягат се в пухени завивки, далаверите им вървят, спор няма, а народът... абе майната му народа бе, да мре тоя пусти народ, какво като умре?! Народът мизерства, ала е хубавото, че е така тъп тоя народ, че изобщо не съзнава истинските мащаби на собствената си трагедия, да, хубавото е, че народецът ни е хем порядъчно тъп, хем порядъчно добродушен и наивен, а най-хубавото му е на нашия народец това, че е търпелив, ето, цена няма един такъв народец, нали така?!

Е, щом е така, да ликуваме, какво чакаме още, оставете го тоя проклетник Грънчаров, дето ви се прави на интересен, майната му и нему, да се отдаваме на вихъра на радостта, на наслаждението, на удоволствията, на развратеца, урааа, ела тука моме при батка, да ти каже що ти мисли?! Да ти го каже сладко, сладко... абе един животец живеем бе, да не изпускаме мига, да му се радваме, да го благославяме!

Айде, стига толкова, че ми писна да пиша, а на вас ви писна да ме четете, нали познах? Да си върви всеки по пътя си, да върви всеки на майната си, а пък аз зарязвам шибания компютър и излизам на разходка... писна ми, ох, как ми писна вече тоя компютър, проклети да са американците, че го измислиха!!! Хайде, чао, хубав ден на всички желая - и прощавайте ако обидих някого... случва се...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ