Истината ни прави свободни

сряда, 9 януари 2013 г.

Можем ли да обявим безпощадна война срещу простащината - и срещу простаците?

Вчера в ранната утрин, в бързането за работа, не можах да се доизкажа и затова подхвърлих кратка реплика, която сега ми се ще да продължа; обаче сега ми хрумва нещо друго, понеже от няколко дни в блога тече разговор около проблема за нашите реакции спрямо ширещата се наоколо парадираща простащина: хрумва ми да напиша нещо като обръщение (или призив, или апел, или "открито писмо", или "възвание", или дори "манифест") за обявяване на безпощадна война срещу простащината.

Яви ми се тази идея - тя може да е щура, тя може да е лудешка, тя може да е каквото си поискате, ваше право е да я оценявате какво си искате! - понеже много хора подхвърлиха: добре де, пишеш за простащината, ала може ли изобщо нещо да се направи, та да се озапти тая хегемония на простаците? Аз казах, че ще мисля, ето, мислих известно време и реших да пиша... "манифест"; ще се постарая съвсем накратко да кажа най-важното; почвам с обръщение:

Драги българи и българки, скъпи сънародници! Моля за известно внимание, ще ми се да ви кажа нещо важно. Един български гражданин иска нещо да каже на българите.

Президентът Плевнелиев в своята новогодишна реч ни дръпна една морална проповед, сякаш е пастор, а не президент. После заяви, че сам си бил написал речта - и че бил се гордеел с нея. Не му е леко на него. Но докъде сме я докарали щом като ето той, който, доколкото ми е известно, е с техническо образование и си беше чисто и просто един бизнесмен, е запретнал ръкави да се изявява на попрището на писането и на нравственото проповедничество! Защо нашите духовници не ни изнасят нравствени наставления, а пък президентът да си гледа работата? Защо у нас всичко трябва да е толкова объркано, да е все наопаки? У нас пък духовниците, особено пък техните началници, мутрополитите, са станали предимно бизнесмени! Страшна работа! Никой не си гледа работата, а всеки се вре в чуждата работа.

Аз съм философ. Доброутро, да, имало и такива "животни" у Българско! Старая се да си гледам работата според разбирането ми за това какво е длъжен да прави един философ. Имам си блог, пиша книги, издавам свой вестник и съм главен редактор на едно философско списание, на списание ИДЕИ. Нас, философите, никой не ни слуша де, у нас философите са изтикани в "десета глуха"; ний сме си такива, че и не се врем много-много. А философите, по идея, са част от т.н. "интелигенция", те са "интелектуалци". Би следвало да са най-добрата, най-висшестоящата, тъй да се рече, част от дейците на родната ни духовност. Чат-пат по нашите медии дават думата и на някои от нашите интелектуалци, има си дежурни такива, има си медийни избраници, които, тъй да се рече, са "оторизирани" да бъдат нещо като "гласът на ентелегенцията". Като кажем "интелектуалец" за кой се сещаме? Да, за Вучков, простете, се сещаме! Е, и за Пантев може да се сетим. Или за Гранитски може да се сетим. Или за Дърева. Аз не се сещам за кой друг можем да се сетим. Най-много да се сетим още за... Слави Трифонов, опази Боже! Толкоз. Това, както и да го погледнем, все нещо говори.

Написах това дотук и сега усещам, че както съм го подкарал, този текст съвсем няма да стане обещаното "възвание". Майната му на възванието, друг пък ще пиша това възвание. То явно иска повече време и изпипване. А аз сега нямам толкова време. Пак бързам за работа. Това ще стане моят традиционен сутрешен коментар, а за "възванието" ще мислим отделно. Та да си продължа мисълта, подета по-отгоре.

Щом започнах да пиша за нашите медийни любимци, носители на една или друга, с извинение, "култура", да продължа нататък. У нас почти не останаха сериозни медии, които не възприемат публиката или народа за идиоти и за олигофрени. Нямам предвид т.н. "жълти вестници", които били най-тиражните. Имам предвид най-вече телевизиите ни. Даже и "сериозните предавания" са на твърде ниско ниво. С малки изключения, потвърждаващи правилото. Медиите интензивно, всекидневно, неуморно работят за пълното опростачване на нацията ни. Факт. Оттук трябва да се тръгне в моето ненаписано "възвание към нацията".

Медиите ни натрапват някакви менте-кумири, "звезди", някакви нещастни "чалга-випове" и "публични личности", както те сами себе си грандомански се зоват, които също яката работят пак за това: за пълното, за тоталното доопростачване на нацията. И най-вече на младежта! А всичко се прави за вездесъщата парица. Явно много щедро се плаща на ония, които насърчават олигофренията на цяла една нация. Иначе как да си обясним рвението им?! Цялата работа се свежда до това: един тотално опростачен, обезсилен от простотия народ много лесно се управлява. Една нация, съставена преимуществено от олигофрени, може да бъде употребявана за каквото си поискате, за каквото ви скимне. Това е ясно само по себе си, да не се спираме прекалено на него.

Добре де, има ли възможност за някаква реакция срещу това, на което сме подложени? Ще се оставим ли простотията да ни удави в мръсните си води? Докъде като народ ще я докараме с нашето прословуто търпение? Народ от мазохисти ли сме, какво изобщо сме, щом и това търпим? Търпим нетърпимото даже, браво на нас!

Никой в такава една "културна", с извинение, ситуация, не слуша гласовете на обезпокоените. Тия гласове си остават глас в пустиня. Да, намираме се в пустинята на триумфиращата бездуховност, на агресивното безкултурие, на ликуваща простащина! Гнусно е, не го ли усещате? Смърди! Всичко е прогизнало от мръсотия! Да, обаче в така и така сложилата се обстановка да роптаеш смисъл особен сякаш няма. Възприемат те за... "ненормалник". Я го виж па тоа, ти за какъв се мислиш бе? Ще ми говори за простащина той?! Ще ми прави на интересен?! Ти по тоа начин обиждаш българщината бе?! Ти обиждаш наште исконни ценности бе?! Като не ти аресва що не се чупиш бе?! Троши си главата по чужбината, щом си бил толкова културен бе?! Аман от... как се викаха тия дето се праат на интересни... мммм..., а, да, аман от сноби бе?!

Казва ти това нашият герой на нашето време и продължава усърдно да си жвачи дъвката. Такива се чувстват в нашата родна "културна", с извинение, ситуация, като "охлюв във стърнище", както моят покоен чичо Гошо обичаше да казва, Бог да го прости! А се обадиш по-настървено срещу простаците и щирещата се, срещу заливащата ни отвсякъде простотия, ще станеш крайно ненавистен и набързо ще те оплюят. Крайно неприятни и дразнещи са тия, дето се мислят за "различни" в нашенските условия. Не си ли типичен, не си ли към господстващия "културен", с извинение, тип, по-добре мри. За да не ни смущаваш идилията. Я го виж ти, ако ни трябват "свободолюбци" и "другоячемислещи", ний си имаме назначени такива. Примерно другарят Карбовски е довереното ни лице, който завежда нашето официално "другоячемислие"; само нему е разрешено да се прави на хашлак, санким, на свободен. А ти ще мълчиш, ясно и е?!

Темата е огромна и ако продължа, ще се увлека, и нищо чудно пак да закъснея за работа. Затова трябва да се "ориентирам към приключване", както навремето чинно ни подсещаха комсомолските секретари; така те казваха на някой разприказвал се като мен. Ще завърша с това.

В съществуващата, в наложилата се атмосфера ония, които са податливи или склонни на простотии се чувстват страшно окуражени - та отвсякъде около нас се чуват и виждат какви ли не простотии, аз да не би да съм инвалид, та да се въздържам и сам да не правя простотии?! Щом простотията стана норма, аз не ща да съм ненормален, та да се правя на възпитан или културен, не, няма такова нещо, аз ще бъда пръв простак. И тогава всички ще ме уважават! Всички ще ми ръкопляскат! Всички ще ме прегръщат и мило ще ми говорят:

"Браво, той е един от нас! Той е същият като нас! Той като нас изобщо не мисли и не казва нищо различно! Да го вдигнем на ръце, щото той е абсолютно същият като нас! Носейки него на ръце, все едно себе си носим на ръце!"

Да, така ще ми говорят. А после аз заедно с тях ще скандирам до изнемога:

"Уррра, дойде най-после нашият час! Ще господстваме сега ний! Ний сме мнозинството! От нас зависи всичко! Долу културата! Долу образованието! Долу възпитанието! Да пикаем на шибаното ви образование! Да пикаем на шибаната ви култура! Да пикаем на тъпото ви приличие! Не, ний, "простаците", както ни наричате, сме новите господари на света! Ще видите вие, ний векове наред сме били тормозени, сега ще ви отмъстим за всичко! Да убием умниците! Да извадим душите на "културните"! Смърт на културата! Да живей... животът! Ще ликуваме и ще празнуваме тържеството си! Я, бай Милко (Калайджиев), надуй гайдата! Я, Цонке, я, наша любима певачко, разтърси цици и извий чувствения си хормонален гласец? Е те това е! Уррраааа!"

Пиша тия неща, понеже пред очите ми всеки ден забелязвам най-обезпокоителни симптоми за разгръщането на явлението, за което говоря тук. Аз съм учител по философия и пред мен, пред моите очи всекидневно се разразява тоя сблъсък на две култури: училището е арена, където господстващата в социума простотия и простащина влизат в безпощадна битка с "изченчената" традиционна култура на възпитаността, на добрия тон, на нормалните човешки отношения, на просвещението, на образованието, на зачитането на правилата и пр. И, за жалост, напоследък констатирам, че силите стават все по-неравни, простаците сякаш придобиха числено предимство: щото пасивното мнозинството продължава да търпи техните гаври и не намира сили да се противопостави с нещо на жестоката инвазия на агресивната простащина! Като мълчиш и търпиш, като нямаш сили с нещо да се противопоставиш на вилнеещите наоколо простаци, които вече задават тон, ти на дело подкрепяш и насърчаваш простотията и простащината. Това е. Или си твърдо срещу нея, или ставаш нейна жертва. Няма трети вариант. Много е тежко, но чакайте да слагам точка и да бягам за работа. Като имам време пак ще продължа.

А ето сега вчерашната ми реплика, която написах набързо. Има отношение към горния хаотичен и непрегледен текст, затова я турям тука, та да не се загуби някъде:

Философията е нещо като аванпост в неспирната битка или дори война с простотията. С простащината - по-точно казано. Щото простащината е значително по-нагла от простотията. Представяте ли си колко е тежка моята участ на философ: всекидневно да водя най-люти битки с простащината! Който се занимава истински пък с философия, той трябва в един момент сам да започне да води битка със собствената си склонност да прави простотии, да бъде простак.

Разбира се, за истинските простаци е противопоказно да се занимават с философия; те пък от своя страна виждат във философията и във философите своя най-голям враг. И ето, атакуван съм като философ от гъмжащи тълпи от простаци, които ако могат, биха ме схрускали с кокалите, на моменти така се чувствам. Чистосърдечно си го признавам без да се преструвам, както някому може да се стори.

Но темата е голяма, а аз закъснявам за работа! Бъдете здрави и не унивайте пред простотиите, които ни заобикалят, а им се опълчвайте понякога. Щото ако не го правим, ще ни задушат, ще ни залеят, ще се изпоудавим в леещата се наоколо простащина...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ