Снощи, за да не забравя една мисъл, която ми щукна в главата, я записах във Фейсбук; става дума за това, че споделих нещичко за т.н. диктатура или тирания на простаците, от която според мен сме застрашени; сега гледам, че доста хора са ме насърчили да изпълня обещанието си; ето я тази мисъл, под нея публикувам също така и един кратък афоризъм, който, тъй да се рече, сътворих покрай другото и също публикувах във Фейсбук; понеже тази сутрин преди излизане за работа няма да имам достатъчно време да пиша по-задълбочено по поставения проблем, по който ми се ще да се породи дискусия, ще се опитам да направя нещичко, доколкото ми стигне времето, с оглед да провокирам и други хора да се изкажат, пък "когато му дойде времето", или когато се намери повече време и вдъхновение, ще запретна ръкави да напиша и самото есе; но ето сега за какво собствено става дума:
Върти ми се в главата идея да напиша есе на тема ДИКТАТУРА НА ПРОСТАЦИТЕ, в което да обоснова тезата, че такава една диктатура не съществува от вчера, а от десетилетия, още с настаняването на комунистите във властта, а дори и преди това, от алеково време, пък и дори преди това. Но напоследък тая диктатура сякаш се засили и простаците (и наглеците) завладяха и политическата власт в държавата. Заплашени сме от пълна тирания на простаците, те ни инквизират постоянно - и омаломощават силите на нацията.
Всичко талантливо от България бяга най-вече заради тая тирания на простаците, упражняващи терор спрямо всичко що-годе умно, талантливо, образовано, просветено. Простотията у нас дори стигна дотам да си създаде своеобразна култура на простотията като своя идеологическо оправдание; имаме си очебийни простаци, които са ни министри на културата, премиери, какво ли не още.
Проблемът, който поставям, е сериозен, апелирам в разработването му да се включат повече хора, които споделят идеята и тезата ми. Тя не е моя де, но се опитвам да я изведа в нейната кристална чистота и завършеност. Имам доста примери, който възнамерявам да представя в есето си, трябва ми само малко по-свободно време за да я разработя както ми се иска... помагайте ако можете!
Ето и онова афоризъмче, за което също споменах, чини ми се, че и то има пряко отношение към темата:
Само един способен, кадърен, талантлив, работлив човек може истински да оцени друг такъв способен, талантлив, кадърен, работлив човек. А мерзавецът и некадърникът може да цени единствено само други такива като него мерзавци, подлеци, некадърници...
А сега, доколкото все пак имам време, да се опитам да попиша малко по поставената тема, поне да подготвя увода към нея.
За да се говори смислено по темата за диктатурата или за тиранията на простаците и наглеците (нахалните), първо трябва да се опитаме да опишем по-внимателно кои и какви са тия т.н. "простаци", щото един човек справедливо вметна следното:
... Простаците са видимата част на Айсберга или камшика, с който Господарят бие кучето... Факт написан и от Фердинанд към Борис за управлението на Българския народ НАЙ-ДОБРИЯТ СТРАЖ НА ВЛАСТТА Е ПРОСТАКА! Ако искате да направите нещо, което си струва да се чете, вижте какво има "под водата" и главата, която движи ръката държаща камшика...
Т.н. нареченият "прост", т.е. малокултурният човек ли е простакът, за който говорим? Явно не, явно не за тия хора става дума. Простакът не е и необразованият човек. Простакът, за който говорим, е нравствен тип, в който определящи са ето какви качества: нахалство, арогантност, безочие, склонност към правене на подлости, крещяща враждебност към мисленето, към мислещите, към способните хора; простакът се вре навсякъде, без капчица смущение демонстрира простотията си, всъщност какво има повече да мислим кой е простакът, достатъчно е да се представим алековият Бай Ганьо и мигом ще стане ясно за кого говорим. Значи става дума за една твърде агресивна простотия, по-скоро за простащината, а не за смирената, безобидна простотия, която, разбира се, ще бъде неимоверно окуражена когато простащината се възцари, когато бъде турена на пиедестала, както, впрочем, е станало у нас.
Но да се постарая да избягам, да се отърва от нищонеказването на общите приказки, на общото говорене. По-добре е да дам един пример, от който всъщност тръгнах, да разкажа нещо, което ме подтикна да се замисля повече за тия неща. Става дума за един пример, взет директно от живота, от битието ми на учител (преподавам философия).
Младите, учениците, особено пък гимназистите (намиращи се на една възраст, където всичко най-изразително изпъква) са нещо като чудесно огледало на онова, което става в обществото, на нравите, господстващи в това общество. И затова са много подходящи за изучаване на това, което става в "голямата общност", понеже тук, като в призма, всичко се пречупва, тук всичко сякаш е поставено под лупа и всичко изпъква, става добре забележимо и разграничимо.
Та в тази връзка искам да разкажа следното. Във всеки клас учениците са най-различни, има едно по-пасивно мнозинство, което е податливо на всякакви влияния, а пък двата полюса, които го облъчват с такива влияния, са полюсът на неколцината неизменни простаци (наглеци, които се правят на интересни, които са крайно враждебни на ученето, които са противници на реда, на отношенията, основани на възпитанието, на културата, които пречат на учителите да си вършат работата, които на моменти, ако не бъдат озаптени, се разпасват така, че създават реална заплаха за всичко, що трябва да става по начало в училището, т.е. стига се дотам, че всичко отива по дяволите) и, от друга страна, понякога съвсем крехкият полюс на приличните, на добрите, сиреч, на възпитаните, на свестните, на старателните ученици, които се стараят нещо да научат или да се изявят с най-доброто, което таят личностите им, ала често стават пишман и са постоянно обезсърчавани и обиждани, примерно дори и с това, че учителите сякаш постоянно са заети да оказват прекалено внимание на групата на простаците, а пък на добрите, на водещите, на елитните ученици по тази причина нямат време да им отделят подобаващото внимание.
Тази е типичната ситуация, разбира се, има и класове, в които водещи стават добрите, свестните, възпитаните ученици, те почват да задават тон, пасивното мнозинство в такъв случай ако се поддаде на техните влияния, тогава казваме, че този клас е добър; но, уви, много често става така, и напоследък това сякаш е по-често срещаната ситуация, тон в повечето класове започва да задава групата на агресивните простаци, на наглите, на невъзпитаните - и тогава учителят е поставен в тежка ситуация, особено ако той самият, както и подобава, е представител на човешкия тип на възпитаните, на интелигентните, на неавторитарните, на разбраните, да го кажем с една дума, на добрите хора. Разбира се, да си добър човек съвсем не означава, че ще си добър учител, понеже учителят наистина е поставен в твърде тежка ситуация; и по тази причина добри сякаш са именно учителите, които успяват да надмогнат агресията на наглите, на лошите, на арогантните, на невъзпитаните ученици, сиреч, на групата на простеещите, да си го кажем направо, на простаците.
Как обаче се надделява над наглостта и над простащината на простаците от страна на един интелигентен по презумпция човек - ето това вече е голям проблем. По него заслужава да се мисли. Аз съм склонен да мисля, че автентично интелигентният, добър, възпитан, разбран човек, който има злата орис да е учител, е общо взето безсилен спрямо наглостта и простотията на арогантните, на тържествуващите простаци, които са успели в една общност да вземат превес, да получат доминация. Учителят все пак има известно предимство, основано на властта, но и тук ситуацията е непроста: понякога става така, че поради погрешни действия на самата училищна власт простаците се чувстват насърчени да се развихрят в простотията си, чувстват се безнаказани, и тогава положението става наистина тежко. И най-тежко става тогава, когато училищната власт, дори без да си дава сметка за това, влезе в някаква потайна, пък макар и несъзнавана коалиция с простаците и наглеците сред учениците, та заедно, с общи сили, да се нахвърлят срещу нещастните интелигентни и неавторитарни учители; говоря за неумишлено стигане до една такава тежка ситуация, когато училищната власт на дело работи против интересите на самото училище, понеже е възприела тази стратегия: за всичко е виновен учителят, щом има учители, които се справят, пък макар и със стиснати зъби, явно цялата отговорност за случващото се трябва да носи учителят. Ала нещата наистина не са така прости.
Аз май се разпилях, понеже проблемът наистина е тежък. И е труден за изразяване с думи. Та мисълта ми беше: в най-тежките случаи се стига дотам, че в дадени класове простаците стават доминиращ елемент, те, така да се каже, фактически вземат реалната власт, бездействащата администрация на дело ги насърчава благодарение на това, че сее чувството за безнаказаност, стига се до пълна анархия, учителите, заедно с групата на добрите, свестните, възпитаните ученици, нямат силата да се противопоставят с нещо, и тогава се чувстват постоянно обиждани, т.е. появила се е типична ситуация, в която вече има диктатура и тирания на простаците. Говоря тук за малки групи, за класове, за малки общности, но ми се струва, че този модел се запазва и за големите общности. И тогава, ако говорим за училищни класове, става така, че всичко вече е тъкмо наопаки: макар че училището по начало е едно културно, образователно, възпитателно учреждение, в него се стига дотам, че властта я вземат простаците, те успяват да установят тирания и диктатура, а пък интелигентните хора в една такава ситуация твърде много страдат, понеже постоянно се чувстват тиранизирани, обиждани, с тях простаците се гаврят, нещо повече, получават неизразимо удоволствие от гаврите си, забавляват се, като тероризират човешки същества, които са имали злата участ да са непростаци, т.е. да са възпитани, интелигентни и прочие. Вие гледали ли сте ония толкова популярни видеоклипчета, в които буйстващи простаци-"ученици" в едно пловдивско, с извинение, "училище", се гаврят с една учителка по английски, и дори се нахвърлят да я бият? Сещате ли се за кои клипчета говоря? Има и клипче, в което "ученици" даже свалят... панталоните на учителя си докато той пише на дъската, сещате ли се, това клипче поне гледали ли сте го?! Ето това имам предвид; за това става дума; дотук се стига понякога, а напоследък и по-често. Което за мен е симптом, че работите вече са изпуснати, т.е. съвсем реално сме застрашени от тази т.н. тирания или диктатура на простаците. Да, съвсем реално сме застрашени от тирания или диктатура на простаците, както искайте възприемайте тия мои страхове, но аз ще повтарям това докато повече хора го осъзнаят.
А какво става в по-големите общности ще пиша тепърва. Явно ще се наложи много пъти да се пише по тази тема, очертава се една поредица, няма как, за да успеем да изразим същината на проблемите, ще се наложи да поработим повече. Много ми е интересно да се изкажат и други хора по проблемите, които аз само нахвърлям. При това нямам време даже да прочета текста, който съм написал, да прецизирам някои изрази, така че моля да не се хващате за думата, не съм редактирал написаното изобщо, нямам това време, понеже бързам за работа.
Е, хубав ден Ви желая! И нека да се опитваме да обединяваме силите си срещу агресията на простаците, щото от тая простотия вече изнемогваме. Вие лично нима все още не сте забелязали всичко това, за което писах тази сутрин? Ако е така, значи вий сте направо щастливци, бравос на вас! Да, обаче да не излезе така: че оня, който изобщо не се възмущава като мен от диктатурата или тиранията на простаците, дали пък той самият в такъв случай сам не е простак? Щото, предполагам, от гледната точка на самите простаци това, за което пиша, изглежда най-вероятно съвсем иначе? Интересно ми е да разбера как изглежда от тяхната гледна точка, аз лично не знам, не мога да си представя, но мога да подозирам. Тъй че приканвам повече хора да се изкажат. Белким напреднем в изследването на немаловажната тема...
Няма коментари:
Публикуване на коментар