На ваденето на кръста в Благоевград се сбили, здравата се сдърпали, което много говори относно това що представляваме - и какво за нас е религията със своите обичаи и ритуали. Правили след това специално проучване по видеозапис за да установят кой пръв е хванал кръста, т.е. на кой да дадат "приза"; най-вероятно този "приз" е бил паричен, не мога да кажа какъв е бил. За да се сбият, имало е за какво, предполагам. Нищо чудно да е имало приятно миришещи банкнотки, за които нашенецът е готов на какви ли не подвизи. Наистина, интересно е какво им подаряват на тия, дето са имали късмета да хванат кръста. Вчера, на ритуала в Пловдив, хората се питаха какво ли има в торбичката, която подариха на щастливеца. Някой каза: "Библия!", а хората наоколо му се изсмяха: кой ли ще ти скача в студената вода заради една книга, и то пък Библия?!
Синът ми се казва Йордан, майка ми пък е Йорданка, та вчера освен че бяхме на реката да гледаме как владиката ще хвърли кръста, празнувахме и в къщи. Владиката Николай Пловдивско-Московски доста се позабави, та после бързаше да привърши по-бързо всичко, щото тия, дето чакаха да скачат в реката бяха доста подранили и порядъчно измръзнали. Много лошо впечатление направи това, че при извършването на обреда, на специално направения за целта тесничък подиум освен духовните лица се набутаха и доста политици, дори и военни, дори един генерал, което води до логичния въпрос: какво дирят там, как не ги е срам, не чувстват ли известно неудобство да стоят и да се кръстят пред камерите? То явно всичко е заради пустото кръстене пред камерите, явно тия идиоти се чувстват крайно нещастни ако ще им се наложи да се прекръстят ей-така, без да ги забележи приятно жжужаща наоколо телевизионна камера. Та се натикаха тия наглеци на подиумчето, построено на брега на реката, доста добре го натовариха туй подиумче, което накара един зевзек сред публиката, носещ името "Ангел Грънчаров" да отбележи: дали няма да е по-добре подиумчето да поддаде и всички, дето са се накачулили, вкупом да отидат във водите на реката, та белким се поосветят малко и отрезвеят от хипертрофиралата си, от нетърпимата си вече наглост! На туй подиумче бяха, както си му е редът, и кметът, и областният управител, и шефове на управляващата партия ГЕРБ, кой ли не, даже и един депутат-комунист се беше наврял, става дума за оня, Корумбашев ли се викаше, той пък какво диреше на туй подиумче, даже и Господ Бог не знае и не вярвам да може да каже?! Както и да е, отбелязвам тоя детайл, понеже и той нещичко говори, нещичко показва.
А иначе близо 30-40 младежи скочиха в реката да хванат кръста; не се сбиха, което е похвално; докато владиката пееше църковните си песнопения, нетърпеливите младежи запяха химна, явно за да го подсетят да привършва по-бързо. Психологически се чувстваше, че мистичният смисъл на ритуала не се долавя комай от никой, дано не съм прав, но такова ми беше усещането, като слушах коментарите на публиката наоколо. Целият съкровен, същински смисъл е изветрял, няма го, а е останала кухата форма. Свещениците пък си пеят като... попове, без да се опитат да установят жив контакт с публиката, без който всичко се обезсмисля. Не бива така, не стават така тия работи. Грозно е да е така. Трябва да се работи, като се започне с религиозно възпитание от най-млада, от детска възраст. Но кой да ти мисли за тия неща. Пък се чудим после защо хората били така подивели и озверели...
Владиката и другите свещеници пееха, постараха се, имаше много духовни лица, Николай ги беше мобилизирал, с хоругвите му там и знамената, с другите му салтанати, даже руският герб с двуглавия орел ясно се виждаше на златните колове, с които беше ограден подиумът, а пък на торбичката, в която връчиха подаръка на младежа, дето хвана кръста, си личеше гербът на владиката, който явно се самосъзнава като църковен княз или аристократ. Няма лошо, но тая страст към лукса ще го погуби, тя вече го е погубила. Лошо, не бива така. Лъскавата му кола а нямаше, сигурно го е чакала наблизо. Варненският пък мутрополит ръсеше народа директно от вратата на Линкълна си. Такъв бляскав Линкълн, такава кола имал само Обама и нашият смирен и скромен пастир дедо Кирил Варненки Ченгесарски, дето се гласи да става патриарх! Изобщо не му пукаше да ръси от Линкълна, не съзнаваше кича! Ако тоя стане патриарх, такива поразии ще направи, че ум ще ни зайде!
Да спирам дотук, че трябва да се готвя за работа. Днес съм на училище, ваканцията свърши. Снощи се наложи да пиша поредното си "писмено обяснение", което любезната г-жа директорка ми възложи да напиша в навечерието на Бъдни вечер, преди излизането ми в отпуск. Даде ми един вид "домашна работа" за по време на празниците, нейният подход за "най-човечно" отношение към колегите й, ако забелязвате, е специфичен, твърде оригинален, своеобразен, бих казал дори творчески; едва ли има друг директор на училище някъде по света, който да си позволява чак такива иновации спрямо учителите! По време на отпуска не писах този доклад, ала снощи, няма как, се наложи да го напиша. Няма да го публикувам (засега) в блога, щото почва нова година и ми се ще да направя един жест за помирение: да не почваме новата година с лошо, щот ако я почнем с лошо, с лошо ще ни върви през цялата година. При първата обаче мръсотийка, която ми се направи, ще публикувам не само този текст, а и мнозина други, които чакат реда си. Толкоз.
Да си пожелаем хубав ден, хубава работна седмица, хубава, плодотворна и успешна да е дори и цялата година, която се е проснала пред нас и очаква да я покорим с... дела, дела и само дела (както обичаше да казва любимецът на настоящия ни демократичен Премиер, именно "другарят Тодор Живков"!)! На всички желая да работят упорито в тази година и да постигнат много: и на читателите на блога, и на учениците ми, и на учителите, и на родителите, дето се отбиват тука, дори и на моите любимци, дейците на българската образователна бюрокрация-администрация, които, сами виждате, са невероятни симпатяги и чудаци, откъде ги намират управниците ни, и Господ не може да каже! Бъдете здрави и смели, а най-вече никога не се оставяйте някой нагъл самозванец да потъпче достойнството ви! Бъдете свободни личности! Това е моето главно пожелание! Наслука!
Няма коментари:
Публикуване на коментар