Истината ни прави свободни

сряда, 13 февруари 2013 г.

Великият Стамболов е роден на този ден...

Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взема активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876 година. Роден е на 31 януари - 12 февруари във Велико Търново. След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 г. се оказват решаващи за стабилизирането на страната и скъсването ѝ със зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), критикувано заради преследванията на опозиционни политици, слага основите на подема на България през следващите десетилетия. (Източник на тази публикация)

"Видите ли тоя малък човек! Ако беше бил той мой велик везир, светът преобръщах наопаки!" - турският султан Абдул Хамид след срещата със Стамболов.

"За нас е по-важно да се не разсърди Стамболов, отколкото гюрултията на всички!" (великият везир към българския представител в Цариград д-р Вълкович по повод официалните жалби на гръцкия, сръбския и РУСКИЯ посланици във връзка с признаването на българската народност в 40 общини в Македония, приравняването на българските и гръцките училища и назначаването на нови двама български владици (в Неврокоп и Велес), след като само преди 2 години под лоното на българската църква са преминали и епархиите Скопие и Охрид".

"Проклета бъди, страна! Родена си само за чуждо робство!" - Абдул Хамид при научаването за убийството на Стамболов. (Горните цитати приведе във Фейсбук Dobri Bozhilov)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ