Истината ни прави свободни

събота, 2 февруари 2013 г.

Важен проблем за дискусия: изцяло "амортизирани" ли са педагогическите кадри у нас?

Коментар от Ваня, акцентиращ върху твърде важен момент и написан по моя статия със заглавие Крайъгълният камък на образованието:

Много ми хареса това за “клиничната смърт”… за мен даже е необратимо зомбиране, защото чудеса стават и от клинична смърт може да се “рестартира” човек, но макар и да съм оптимист, малко вероятно ми се струва в близките 20-тина години педагогическите амортизирани кадри да надмогнат себе си, а от там и желанието да се опитат да променят първо самите себе си и отношението към образоването, възпитанието и т.н. на децата… та до второ и да го направят…

А за да умее да мисли, на подрастващия му е нужен минимум знания, защото дори и въображението им не успява да стигне до задоволителни нива… говоря за 80% от подрастващите (по моите наблюдения).

Оптимистичен изход – клонинг на “белите” лястовици и… забраната им да мигрират на Запад!

Това пише тази коментаторка с име Ваня. Смятам, че тя поставя безкрайно важен проблем, който съм извел в заглавието на този постинг. Интересно ми е какво мислят по проблема други хора. Аз също ще напиша, и то съвсем скоро, своето разбиране. За да има промяна в образователната сфера, но не наужким, а наистина, за да има същинска и същностна промяна, действително трябва да има най-напред подготвен на длъжното ниво субективен фактор на промяната, именно педагогически кадри, овладени от духа на самата промяна, овладени от едно ново съзнание и от кардинално нови ценности: ценностите на свободата! Другояче казано, най-напред възпитателите трява да бъдат възпитани! Факт е, че у нас педагогическият кадър не е на нивото на изискванията, които самото време поставя пред него - което означава, че в съвременната ситуация този кадър се държи крайно неадекватно, неподобаващо. Вместо да работи за промяната, той дърпа развитието на нещата назад, задържа ги с все сили. Затова ситуацията е така нерадостна. Да не говорим пък за това колко зловредна е ролята на образователната бюрокрация, която пък при това има ресурса на цялата власт, която има монопол върху ресурса на властта. Тия два фактора са в състояние да стопират всяко реформаторско усилие, дори то да идва от страна на едно реформаторско правителство, каквото, уви, също нямаме. Та по тия неща си струва да се поговори и помисли. Предлагам една такава дискусия. Аз ще проведа ЛЕКЦИЯ с ДИСКУСИЯ по тия въпроси и в своя семинар под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ, който провеждам от известно време. Но преди това ми се ще и тук, в блога, да ги поставя в цялата им острота. Ще пиша още по тия въпроси, сега-засега оставам в очакване да се включат и други коментатори.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ