Не знам дали сте забелязали, но у нас широко разпространена е една такава странна наклонност: обичаме или предпочитаме да бием предимно самара, а не магарето. Като бием самара, а не магарето, тогава, предполагам, магарето, с пълно основание, разбира се, ни смята за идиоти и тихичко на ум си повтаря: добре че случих идиоти да са ми чорбаджиите, щото ако не бяха идиоти, ако шибаха с тоягата направо по моя гръб, жална ми душа тогава! Аз мисля, че така именно си говорят истинските виновници когато без капчица смущение показваме дебилността си, биейки постоянно самара, а не магарето.
Пример ли искате? Ами ето ви един: протестиращите у нас против високите цени на тока смятат т.н. ЕРП-та за виновници за това положение и искат те да бъдат бити, национализирани и пр., докато близко до ума е, че тези т.н. "ЕРП-та" са именно самарът, а не магарето; магарето са, да речем, НЕК, която задлъжня прекалено много за фърлените на вятъра пари около строежа на ЯЕЦ-Белене; други истински виновници са, примерно, Газпром, който ни продава газа на нас специално, по братски, на най-скъпите цени дори не само в Европа, а и в целия свят и т.н. Ще каже някой: е, така беше в началото, ала после протестиращите поумняха, сега искат вече да почнем да шибаме самото магаре, а не самара: сега вече улицата смята, че истинските виновници са монополите, нали така? Или "политическата система" била виновника. Или магарето. Да, обаче ако дръзнем да поразмислим малко, ще установим, че пак се оказва, че се настройваме против самара, а не против магарето.
Да се крещят абстрактни приказки против "всички партии" е пак това: да биеш самара, а не магарето. Щото магарето са именно ония партии, които имат действителната вина за това положение, т.е. партиите, които са управлявали в последните 12 години. И затова на тях специално са им много приятни тия оневиняващи ги приказки "против партиите", което именно е биене пак на самара, а не на магарето. Същото може да се каже и по отношение на словесната "битка с монополите", които улицата призовава да поведем. "Монополите изобщо" са самарът, а конкретно виновните за този или онзи золум са този или онзи монопол, примерно: Газпром, Лукойл, Топлофикация и т.н. Вие да сте видели някой от протестиращите да настоява да почнем да бием магарето, а не самара, т.е. да призовава да се предприемат ефикасни мерки против своеволията на Газпром, Топлофикация, Лукойл? Не, сакън, няма такова нещо.
Само във Варна народът взе да призовава да се настъпи против едно конкретно магаре, примерно, групировката ТИМ, и ето, на оня протестиращ, който се осмели да призове това, биячи на ТИМ дойдоха и пред публиката счупиха зъбите на тоя протестиращ, а пък публиката в това време страхливо мълчеше. Другият протестиращ, който призова да се поведе битка срещу ТИМ, се самозапали след това, защо ли го е сторил? Имам предвид Пламен Горанов, българският Ян Палах. Та такива работи. Обичаме да бием самара, а не самото магаре щото сме нация, съставена предимно от страхливци, аз това ще кажа, нищо че може да ви звучи обидно; неслучайно го правя обаче.
На навсякъде, във всяка област на живота положението е досущ същото. Ето още един пример. Да дам пример от положението в образованието, в училищата, откъдето имам наблюдения. Примерно, наказват учителските съвети ония ученици, които имат много неизвинени отсъствия, така е по правилник. Тия, дето бягат от часове, а пък после не се принизяват до това да си купят "извинителна бележчица" (твърди се, че за левче можеш да си купиш две такива "медицински бележки", има добре развит пазар на тия документи!), не си извиняват по нечестен начин отсъствията, натрупват неизвинени, а пък след това учителският съвет им налага наказание. Не е ли това пак биене на самара, а не на самото магаре? Разбира се, че е точно това. И при това има нещо още по-фрапиращо. Примерно, изобщо не се наказват тия ученици, които са крайно недисциплинирани, които обиждат учителите, държат се арогантно, пречат на учебния процес, развалят обстановката в час и т.н., т.е. съсипват цели класове и превръщат училището в лудница. На тях никакви наказания не се наказват, тях само ги мъмрят, опитват се да ги неутрализират с разни там беззъби шантажи, сделки, увещания, т.е. с разни полумерки. Пък да изключат някой такъв ученик, дето е минал всички граници, и то за назидание на другите, не, няма такова нещо, сакън, как ще го изключим, та нали всяка ученическа глава ни носи ония заветни 1300 лева в бюджета, та ний, таваришчи, ако почнем да изключваме такива ученици, сами ще отрежем клона, на който седим?! Да не сме луди да сторим това? Е, няма да изключваме, ще бием самара, а не магарето, нищо че магаретата след това с основание ще ни се подиграват, и още по-настъпателно ще ни отмъщават: като се държиш като глупак, недей след това да се обиждаш, че се отнасят към теб подобаващо!
Такива работи. И ако някой като мен, примерно, призове да се промени нещо, тогава му казват великодушно: човече, не е виновен този или онзи ученик, който се държи арогантно, виновна е "системата", работите са изпуснати отдавна и пр.; не бъди наивник да смяташ, че нещо може да се промени. Тия приказки против "системата" пак са удряне на самара, а не на магарето, което конкретно се е провинило. Признавам си, и аз съм допускал да говоря и пиша по този начин. Общо взето, като само говорим, а нищо на дело не правим в посока на промяна на тежката ситуация, то това пак означава, че бием самара, а не магарето. Това, явно, е някаква коварна общобългарска, пък и, защо не, може би и ориенталска склонност? Стоп: да го определя така е пак да призова да насочим вниманието си към самара, а не към магарето. Не бива така. Виждате ли как се получава: в статия, призоваваща да не правим тази нелепа грешка, именно, да бие постоянно самара, а не магарето, моя милост, фактически, допусна същата тази грешка. Е, аз като учител съм призовавал конкретни повинили се ученици да бъдат наказани, ала са ми отвръщали: дайте да натупаме хубаво самара, а пък магарето може и да си помисли, че неговия гръб налагаме, а?!
Спирам дотук. В тия "революционни дни", вижда се, съм си зарязал всички други работи и участвам най-активно в дебатите около развиващия се пред очите ни общобългарски процес. Нещата са доста мътни, не се знае накъде ще избият. Е, ще избият най-вече в говорилня. Нещо реално да се промени, едва ли. Никой не вярва в това. Явиха се хора с амбиции, самообявили се за "лидери на протестиращите", които показаха големи апетити към присламчването към държавната трапеза: я депутатец да станат, я "надзорник", който да стои около кацата с меда и само да облизва черпака пак ще му стигне предостатъчно, а в някой "революционен комитет" да се нагласиш, пак келепирец може да падне, примерно, някой подкуп да земеш, и т.н.
Това е положението. Така е било, така и ще си остане. Докато не се промени нещо в господстващия манталитет, съзнание, ценности. Там е разковничето, ала там именно нещата се променят най-бавно. Докато сме все такива, така ще живеем. Почнем ли да се променяме, нещата ще почнат да се обръщат. А дотогава ни чака агония. Мъчителна, страшна агония...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар