ХРИСТО БОТЕВ НЕ ОСТАВЯ КРЪВНИ РОДНИНИ, НО ТЕЗИ НА ВЕНЕТА БОТЕВА СЕ НАРОИХА С ОЩЕ ЕДИН
Кощунство с името на жената до и в живота на гения на българската литература
Прочетох с повишено внимание статията на Пенчо Чернаев "Христо Ботев няма кръвни роднини", поместена в тазгодишния брой трети на в. "Ретро", по повод излязлата наскоро книга на Станислав Велчев, носеща приблизително същото заглавие като тази на статията. Книга, чиято цел според автора й е "да даде отпор на самообявилия се за негов потомък Боян Боянов Брънчев-Ботийов, спекулирайки с името и рода на великия поет и революционер. "Както и да даде отговор на въпроса: какви са мотивите на самия фамилно новопокръстил се "кръвен" потомък на великия българин?" Отговорът остава отворен!
И ако Боян Боянов Брънчев-Ботийов има някакво основание, почиващо на семейно-родова принадлежност към родословието на Ботевия род, защото е правнук на брата на поета, ген. Кирил Ботев, макар и по линия на осиновяване, то как би се приела и най-вече интерпретирала следната семейна родова принадлежност: "По майчина линия съм правнук на Венета Ботева. Майка ми е нейна внучка и е кръстена на нейно име". Горните думи не са художествена измислица, а са взети от интервюто на русенската журналистка Ася Пейчева, "Достойният българин за 2008-а е правнук на Венета Ботева", публикувана в местния вестник "Утро", рубриката "Общество", в броя му от 22.01.2009 год. Препубликувана и в електронната медия "RusseInfo", същия ден в 16,54 часа. Да, ама не! - както обича да се изразява доайенът на българската журналистика Петко Бочаров, защото фактите и историческите свидетелства говорят друго. Защото едва ли има истински български родолюбец, който да не помни и да не носи като завет редовете от писмото на Христо Ботев до семейството му:
Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаех, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да не оставят, и тие трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдем най-чести на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе. Затова гледай Иванка и помни любящият те Христа.
17 майя 1876 г., "Радецки"
Венета Ботева, жената до поета революционер и негова спътница в живота е майка на две деца: на сина си от първия брак Димитър Рашев и на дъщеря си Иванка, родена месец преди великият й баща да поеме към "Радецки", Козлодуй, Врачанския Балкан и Безсмъртието..
Иванка Ботева, възпитаничка по социологически науки на Женевския университет, умира млада, едва навършила тридесет години и не оставя потомство.
Доведеният й брат, Димитър Рашев, също женевски възпитаник и дългогодишен учител по френски език в Първа Мъжка Гимназия в София, оставя потомство, сред което е и дъщеря му Венета, родена през месец декември 1903 год. (не уточнявам датата, за да не объркам старостилните и новостилни летоброения, б.а.), която през 1976 год., по повод стогодишнината на Ботевата чета издава книгата със спомени, Венета Рашева-Божинова, "Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство", Изд. на Отечествения Фронт, София, 1976 год.
От приведените по-горе факти и исторически свидетелства става ясно, че г-н Галин Ганчев, директорът на СОУ "Васил Левски"- гр. Русе, роден на 17.12.1954 год. в гр. Трявна и живеещ в Русе от 1977-а, няма никаква родствена, а камо ли кръвна връзка с рода Ботеви. Каква ти генеалогия тука?
И все пак, както Пенчо Чернаев пита, така и аз се питам: "Защо "достойният" българин за 2008-а год., вечно възползващ се от служебното си положение и самономиниращ се чрез служителите си от повереното му общинско учреждение, вечният кандидат депутат (от 1990 до днес, без никакъв пропуск) и сменящ партийната си и коалиционна принадлежност като носни кърпички, за различни призове и обществени постове, се опитва да се покаже в публичното пространство като пряк потомък на Христо Ботев? Мисля, че така зададения въпрос го превърнах в риторичен!
И все пак си задавам въпроса: кое общество може да приема и въздига на пиедестал подобни самопровъзгласили се потомци?
Питам се, питам се! Питам Ви!
Атанас ГАНЧЕВ, Русе
В СЯНКАТА НА ГЕНИЯ, НО СЪС СИЛАТА И МОЩТА НА ТАЛАНТА
(Ценов Цветан, "Братята и сестрите на Христо Ботев" (очерци), ДФ "Полиграф", Перник, 1991 год.)
Ботев е само геният на българската поезия (а и нация), но освен Христо, фамилията Ботев в пълна гражданска мяра осъществяват и по-малките му трима останали живи братя (от общо седем братя и две сестри): Стефан, Кирил и Боян. И тримата със свое място и неповторим личностен облик в обществения ни живот и преди, и след Освобождението.
Стефан Ботев - третия по възраст от братята, след ранната смърт на бащата даскал Ботьо Петков и преждевременната кончина на по-големия от него Петко Ботев, поема на 15 годишна възраст грижата за семейството, намира сили да учи в Табор (Чехия), да се отдаде на трудния, но благороден път на учителството, където подобно на великия си брат произнася пламенна и разобличителна реч в деня на братята Св.Св. Кирил и Методий през 1874 година, след което заминава за Румъния. Помага на брат си в редактирането на в. "Знаме", превежда и отпечатва повестта "Кърджалии" на Михаил Чайковски, връща се в България да даде своя скромен принос в подготовката на Старозагорското въстание.
Здравословното състояние не му позволява да премине Дунава с двамата си братя Христо и Кирил, но остава най-солидната опора за семейството, поемайки грижата за него след гибелта на Христо и заточението на Кирил.
Генерал Кирил Ботев - също учител, дарен с поетически дар, дясна ръка при сформирането на четата и преминаването на Дунава през май 1876 год., един от строителите на българската войска след Освобождението.
Боян Ботев - най-младият брат, загива едва двадесетгодишен в боевете при Сливница на 7.11.1885 год., за да се сбъднат пророческите думи на гения: "Като брата си да станат - силно да любят и мразят".
За живота и съдбата на децата на Ботьо и Иванка Петкови разказва книгата на Цветан Ценов, "Братята и сестрите на Христо Ботев". Тя запълва доста празнини в ботевознанието, доуточнява и коригира спорни и неизяснени моменти от живота на най-близките на войводата. Връща ни силата на българската начало, вярата и единението на българското семейство.
А русенските читатели ще бъдат изпълнени с гордост защото и Стефан, и Кирил, и Боян са свързани с Русе. Първите двама посредством Петрана и Никола ОБРЕТЕНОВИ, а Боян, посредством Захарий Стоянов и записал навеки името си в безсмъртните поменици на Пети пехотен Дунавски полк. Част от документалната основа на настоящата книга е и от архива на Исторически музей - Русе.
В. "Утро", Русе, бр.11/18.01.1992 год., стр.4.
Автор: Атанас Ганчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар