Истината е безсмъртна. И като безсмъртна - истината може да чака.
Рано или късно тя се налага, и не може да не се наложи, понеже тя е закон на живота и закон на историята, и понеже всичко, което вирее и иска да вирее, в нея и чрез нея вирее.
Истината се налага. Но тя се налага по два начина, или по-вярно, на два вида хора: или на хора разбрани, на хора разумни, и тогава нейното появление не причинява никакви сътресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на опустошителен гръмотевичен удар.
В България мъката, неволята, теглото са винаги били едничкият модус, по който истината е смогвала да прояви своето велемощие и своето господство.
Такава е съдбата на духовно безоките народи.
Стоян Михайловски
(Приведе този цитат: Капка Вачева)
ЗАБЕЛЕЖКА: Още преди да попадна на горното във Фейсбук тази сутрин аз пък публикувах ето този "Кратък диалог за истината" с един млад човек, който ми зададе важни въпроси; а по-долу можете да прочетете моя отговор до този човек, който показва удивително единомислие, съвпадение на разбирането ми с това на прочутия български писател и мислител Ст.Михайловски:
Господин Грънчаров, какво да се направи, че истината да излезе наяве?! Истината за Костовото управление, истината за протестите. Истината за пътя на България, който ще я превърне в наистина в демократична страна, а не каквато е сега - страна, в която свободата се е превърнала в слободия, страна, в която лъжата е много повече от истината, страна, която младите искат да напуснат!
Ангел Грънчаров каза: Тя, истината, отдавна е излязла наяве, само дето у нас има много хора, които се дърпат, не искат да я признават, оставят се да бъдат лъгани, да бъдат съблазнявани от сладките илюзии и приказки; фантазьори у нас колкото щеш, а поклонници на истината, истинолюбци - кът. То в това ни е и проблемът, че заблудените у нас са мнозинство, при това не просто са заблудени, ами и предпочитат лъжата пред истината, щото са си въобразили, че истината била горчива и щяла да ни вгорчи живота, а пък лъжата го подслаждала...
Глупости колкото щеш: ето затова няма оправяне у нас - докато работите в туй отношение не се променят. Но животът учи и в крайна сметка налага едно почитане на истината чрез страданията, породени от незачитането й - само в това е надеждата...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар