Истината ни прави свободни

сряда, 11 септември 2013 г.

Благодатният път на България е да върви с Европа и Америка, а не с руската имперска евроазиатщина

Пак получих писмо от моя американски събеседник (българин, живеещ в САЩ), което, по моя преценка, заслужава да бъде публикувано в блога, понеже този човек (с когото, прочее, много пъти съм се счепквал) ми задава този път въпрос, който е твърде важен и труден, ала от който не мога да избягам; той ми предлага да отговоря, ако се налага, само нему, но аз нямам особени тайни в туй отношение и държа да отговоря публично, понеже и на много други хора в главите може да се въртят подобни въпроси към мен. Та ето какво ми пише този човек, ето какво ме пита - и ето как аз му отговорих:

След като ти писах (виж Тоя наш овчи народ си харесваше и още си харесва комунизма..., бел. моя, А.Г.) ми мина следната мисъл: aбе, Aнгел Грънчаров, ти хубаво си против руснаците, аз те разбирам, но я ми отговори - как ще живееш щастливо и в разбирателство с хора, които са предимно русофили?! Не четеш ли форуми около войната в Сирия да видиш каква подкрепа има в BG, че чак жал ми стана за горкото NATO!!

Куп българи заявяват злобно колко са лоши "хамериканците" и какво разорение ги чакало USA като им рухне икономиката (??) и че Щатите ограбвали всички по света (??) и правели войни заради печалба (??) и още куп такива дивотии от които да плачеш ли, да се смeeш ли... Все едно че Щатите крадат петрола, а не си го купуват прескъпо от шейховете... Аз пък си пълня колата с руски безплатен бензин, който другаря Путин ми праща с DHL...

Aз от тоя русофилски BG народ с малко акъл в главите и големи претенции се отървах, но какво ще правиш ти там с твойта кауза?? И ти съчувствам истински, щото през бай Tошовото аз един съмишленик не намерих в BG - всички или зли лъжци-комуноиди, или равнодушни толупи kaт Нане Стоичко...

A виж BG пpесата колко топло и ласкаво пише за руснаците заселили се по Черноморието - ти знаеш ли страна на свeта която така да ги обича и иска?? Може би Чехия или Полша? Или Афганистан и Bиетнам?


Цар Борис Трети каза в януарския брой на сп. „Тайм“ през 1941 г. c дълбока убеденост: „Моят народ е настроен русофилски, министрите ми са англофили, генералите са германофили, жена ми е италианка и само аз съм българофил.“

-------
Tова беше личен въпрос към тебе, a иначе на твойте читатели предполагам ще е интересно как ти се виждаш с твойте рейгъновo-тaчърови възгледи в русофилското море BG, доминирано от Сатанаишев & Co.??

P.S. Твое Bеличество може да отговори и само на мен, ако не е за блог - просто съм любопитен, please understand! C тези проблеми живях (по-точно мъчих се) 20 години в BG...

A.

Моят отговор на въпроса, именно този на този въпрос: aбе, Aнгел Грънчаров, ти хубаво си против руснаците, аз те разбирам, но я ми отговори - как ще живееш щастливо и в разбирателство с хора, които са предимно русофили?!

Отговарям ти на твоя добре формулиран въпрос ето как: първо, аз не съм против руснаците, а против руския империализъм, има голяма разлика. С руснаци много се разбирам, е, и сред тях, както и сред българите, има такива, с които никога няма да се разбера. Но с една Валерия Новодворская, примерно, много се разбирам. В Русия, за тяхна чест, има много Валерии Новодворски, и у нас има такива, ала са по-малко.

Е, така живея в русофилското море: разбирам се с малцината, които също като мен добре разбират колко пагубен за България е руският империализъм, а с огромното русофилско море от балъци, дето са овладени от коленопреклонно възхищение пред "Матушката Русия", признавам си, никога няма да се разбера. Ти чете ли как, например, уж "свободомислещата" комунистка Нешка Робева без капчица смущение, че "нашата Майка" била Русия, не България (и също не и Америка, разбира се)! Това били думи на леля Ванга, които тя предава на народа, с оглед да го доубеди още повече да прегъне колене пред руския империализъм.

Как да се разбера с такива като другарката Нешка Робева? Предпочитам да умра. От друга страна даже такива "антикомунисти" като Александър Йорданов и напоследък дори "Отец Димитър Амбарев" (виж тая сплетня с него във Фейсбук) открито с пяна на устата крещят, че моя милост нямала била "моралното право" да бъде антикомунист и дори... "русофоб", щото, видите ли, щом съм бил учил философия в руски университет, то требвало, панимаете ли, докато съм жив да стоя на колене пред руснаците и да ги обичам беззаветно - както ги обича другарката ти Робева. Та значи общо взето "и едните, и другите" мен не ме признават и не пропускат случай да ме похулят, да, наистина не ми е леко; а как ще живея по-нататък? Какво, ти предлагаш да се махна като теб, да избягам, та да оставим България на милостта на русофилите, така ли трябва да направя?

Прочее, тия т.н. "русофили", казах, са по-скоро приятели на руския империализъм, сиреч, са по-скоро антибългари, отколкото са "русофили". Повечето от тях, в наше време, са най-вече комуноиди, те обичат не толкова Русия, а "славния СССР", т.е. те са комунистически динозаври или са с изцяло увредени от комунизъм глави. Както и да е. С тия аз не мога да живея, т.е., предполага се, в един момент нищо чудно да ме смачкат, да ме ликвидират, щото наистина са страшно много, а противоречията помежду ни са непреодолими. Те са и силните, виждаш, аз подкрепа почти отникъде не получавам, тъй че, най-вероятно, ще си отида мърцина, както и много други български патриоти са си отишли, както, да речем, си е отишъл един Стефан Стамболов, дето са го съсекли, щото и той, горкият, много е пречел на русофилското море да залива и да дави Родината ни.

Та изобщо не ми е лесно съществуването и съдбата, но какво обаче да правя, щом като мерзавец не мога да стана, щом като за едната истина съм готов да положа и главата си пред нейния олтар?! Пустата философия на това ме е научила, да, аз мерзавец не мога да стана, а знаеш ли докъде, най-вероятно, щях да стигна, ако бях могъл да стана мерзавец?! Както правят обикновено другите, нагаждачите. Трудно би могъл да си представиш колко високо можех да стигна ако можех да бъда мерзавец, ала ето, доникъде не стигнах, щото, повтарям и потретвам, аз мерзавец не мога да бъда.

Аз съм открит западнофил, щото смятам, че българолюбието - както Цар Борис Трети аз не разделям "българофилията" от исконната европейска принадлежност на България - е неразделно от ония универсални човешки принципи и ценности, на които люлка е евро-американската цивилизация на свободата. Ние като народ никога няма да прокопсаме ако продължаваме да вървим с "ординската Русия" (така Новодворская определя същината на руско-азиатския империализъм"); ако продължаваме да вървим по пътищата на унижението на човеците, наистина доникъде няма да стигнем; а това "ординско начало" (иде от орда) не признава личността, нито пък свободата й, сиреч, то е пряка противоположност на духа на космополитната западна - евро-американска - цивилизация на свободата.

Е, аз съм патриот-космополит, понеже знам, че ние като народ ще почнем да просперираме и ще излезем от униженията, от бедността и от гаврите едва когато се откъснем от орбитата на ординската Русия (заради чиито норми и ние, и руснаците, в мнозинството си сме не народ, а сме станали стадо от роби, стадо от овце в уж човешки вид!) и всецяло се отдадем на ония жизнеутвърждаващи универсални принципи и ценности на западната цивилизация, които именно са я довели до нейното днешно цветущо състояние. Този е благодатният път на България - от това свое убеждение аз няма да се откажа никога. На никаква цена. Дори и с цената на живота си. Който, прочее, почти загубих вече, воювайки почти всекидневно с комуноидите около себе си... вярвам, си чел за моите "малки войни" с тия комуноиди, вярвам, се сещаш за какво намеквам.

Това е положението. Не е живот тука за такива като мен, прав си, едва ли ще оцелея дълго. Но пък в унижения няма да допусна да живея. За едното си достойнство съм готов да загубя и живота си. Защото какъв е смисъла уж да живееш, а пък да не си човек. Моята дефиниция за човека се свежда до три ключови думи: личност, достойнство и свобода; тия неща, вярвам, си ги разбрал вече, щото се познаваме отдавна...

Още много мога да философствам по зададената от теб тема, но какъв е смисълът като вече казах главното? Да спра дотук, че дълги писма кой ли ги изобщо чете - да ги чете, та да се преумори от мислене - откъде-накъде?! Да, и още нещо е важно, изпуснах го за малко: нашият народ в мнозинството си страда щото мрази да мисли, ето този е главният ни порок като народ. На повечето от българите просто не им се удава да мислят и затова са и американофоби, и русофили, и почитатели на комунизма, и какви ли не други шарени птици. Като не мислят, са стигнали дотам да мразят истината и да обичат лъжата. Ето този е главният ни недъг.

Аз като философ неуморно работя за поправянето му. Примерно, като издавам вече пета година списание ИДЕИ (което ти не пожела да подкрепиш финансово), като се трепя да образовам младите в личностно, духовно и гражданско отношение и прочие. Много работа върша, до гуша съм затънал в работа и в разните му там инициативи. Благодарност отникъде не получавам, но аз и не я чакам. Защото добре зная как на такива като мен гледа "обществото" и "нацията": възприемат ни като врагове. Не че такива като мен, доколкото изобщо ни има, не сме врагове на много неща: врагове сме на всичко, що ни души и не ни позволява да потръгнем уверено напред към едно по-достойно бъдеще.

Тъжно е, че е така, но за сметка на това е истина. Истината най-вече трябва да почитаме, не лъжата. И не илюзиите си, сладките си заблуди. Те са на смърт подобни...

Поздрави: Ангел Грънчаров, един давещ се в русофилското българско море

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ