Истината ни прави свободни

петък, 20 септември 2013 г.

Писмо от философа Р.Радев, който ме съветва да се откажа от намерението да обявя гладна стачка срещу безобразията в образованието

Току-що открих, че на имейла съм получил следното писмо от г-н Райчо Радев, от Перник, дългогодишен преподавател по философия и бивш, пенсиониран вече директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник; ето какво ми пише колегата Радев:

ПИСМО-ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ

Здравей, приятелю,

Намерението ти да обявиш гладна стачка-протест срещу твоите директори е справедливо мотивирано, но здравето ти не позволява да направиш това. Приятелю, след операцията и болното ти сърце е реална опасността да увредиш необратимо здравето си. Конкретната реалност на тази опасност съм преживял със смъртта на мой приятел, директор на училище, който насочи своя протест срещу себе си.

Подкрепям желанието ти да отстояваш своята правота. Отвратен съм от бездушието на твоите директори. Отвратен съм и от бездушието на моите бивши началници на всички нива по време на моята 40 дневна гладна стачка миналото лято, които спряха акцията срещу мен едва след като (по твоя инициатива) се намеси омбудсманът. Успях само да избегна уволнението и да ускоря пенсионирането си. Не успях да предизвикам каквито и да са промени в мисленето на когото и да е от чиновниците в образованието, в принципите, правилата и методите на управление на образованието, но успях нещо друго: сега някои директори мотивират послушанието си и с репликата „Не искам да ме тормозят като Радев!“.

Смяната на директорите с тоталитарен манталитет не е достатъчно. Необходима е смяна на методите на управление. Централизираната структура на образованието и казармената, командно-административна система на неговото управление е заложена в законите, правилниците и наредбите на образованието. Настоящата нормативна база възпроизвежда и ще възпроизвежда тоталитарните модели на управление, произвежда и ще произвежда директори, адекватни на тези модели. Това ти го разбираш.

Идеите за нова философия на образованието са приоритет в твоите книги. Видяхме, че „чугунените“ глави не „увират“ за такава нова философия. Запознат си с всички опити тази нова философия да „пробие“, но не става. И това не е случайно. Вина за това има и инертното образователно „войнство“ от учители и директори. Инцидентното категорично противопоставяне, каквито са твоето, моето, на колежката от Търново и на малката част от уволнените при поредната чистка на поредното правителство не е достатъчно за съществена промяна в образованието. Активност и настъпателна борба за тази промяна не виждам и в НПО-тата, в гражданското общество. Някои от тях са се ориентирали към внедряване на нови методики, а едва след време да се наложи промяна в законите и нормативната база, а други чакат промяната да стани „отгоре“, но с чакане не става, защото народните представители са ангажирани с „по-важни дела“.

Нравственият пример на Сократ идва от епоха с друга духовна чуваемост, на която съвременната ни сетивност е чужда. Сега саможертвата за нова кауза е това, което ти правиш: полагане на духовните основи на социално движение за промяна в българския социум, включително и в образованието. Идеите за нова философия на образованието се въртят в тесен кръг от професионалисти, а те трябва да придобият широко гражданско осмисляне с необходимото конкретно адаптиране в променения живот - за да предизвикат социално раздвижване и институционално утвърждаване.

Приятелю,

В моя протест аз приех страданието на гладното си тяло, жертвах сили, енергия, време за други дейности, семейно равновесие и др. п., но бях в значително по-добро здраве от теб и нямах намерение да поднеса живота си в жертва на образователната бюрокрация и политическо бездушие.

Твоята гладна стачка, при твоето здраве, може да доведе до необратими последици за теб и твоето семейство, а ти си нужен на твоето семейство, на мен, на учениците ти, на твоите приятели и съмишленици от България и света с твоето творчество, твоя блог и твоята гражданска позиция.

Искам да те спра. Послушай ме! Не се жертвай!

Райчо Радев

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ