Да напиша и тази сутрин нещичко в своето дневниче - има за какво. Вчера пак се случиха някои интересни неща от невероятната по своя размах административно-психологическа драма, която се разразява в последните месеци и години в ПГЕЕ-Пловдив. И в която, няма как, съм най-активен участник - падам си по подобни казуси, драми и прочие. Страстен техен изследовател съм - това е нещото, което ме вдъхновява. Също така смея да се самоопределя като поборник за същностна реформа в българското образование. Ето, този и идеалният, ценностен мотив, който ме подбужда да работя така активно в една и съща посока: промяна на гибелното, на презряното статукво. Което други хора се считат длъжни да охраняват. Е, няма как, налага ми се да се сблъсквам с такива хора. Поради което постоянно изфърчат разни искри, кога по-големи, кога по-малки. Та в тази връзка какво се случи вчера. Ето какво.
Отивам си вчера на работа, първият ми час си мина съвсем нормално. Етика имах с един клас. След това имах час по "Свят и личност" с един от 12-тите класове. Влизам и почвам часа, нищо че бяха дошли само 4-5 човека. Таман минаха няколко минути и хоп... на вратата застава самата уважаема г-жа директорка! Каква приятна изненада! Искала да посети този час. Ей-така, хрумнало и да ни дойде на гости - и идва! Аз пък знам, че елементарната култура изисква когато тръгваш на гости някому, предварително да го известиш за намерението си. Позволих си да кажа това. Казах, че не е много уместно така да се постъпва, без предупреждение - и хоп, ето ме, да ви видя, да ви проверя! Г-жа Директорката се извини, че била много заета, искала да ме предупреди, но не успяла, както и да е, не спорих повече по този пункт. Е, това, че подобни визити са все пак стресиращи, особено като са така внезапни, и то не само за учителя, но и за учениците, е подробност. "Несъществена" подробност. Няма да издребняваме сега я, да поставяме въпроса за някаква си там "човечност" на подхода. Ний да не живеем в Америка, ний да не живеем в Европа, та ще се държим човечно и културно като европейците - или като американците?! Ний да не живеем в Америка, ний да не живеем в Европа - та ще се правим на човеци?! Да не сме смахнати да се преструваме, че сме човеци я?! И, опази Боже, да се правим на "културни" или на "възпитани", сиреч, на "изчанчени"?! Майната й на Европа, майната й на Америка, ний сме си болканские субекты - и такива ще си останем...
Аз пък съм особняк, може би защото съм се изявявал доста пъти по какви ли не медии (телевизии и пр.), много се вдъхновявам когато имам публика; май съм на път да стана нещо като "публична личност" (да не се смесва с "публична жена"?! :-) ). Та часът, поради това обстоятелство, мина чудесно. По моето възприятие де. Г-жа директорката, убеден съм в това, го е възприела съвсем иначе. Това си е в реда на нещата. Няма начин да не се разминава оценките ни с нея за едни и същи неща. Просто с различни очи гледаме на случващото се. Това, което аз харесвам, на нея, респективно, не й харесва. И обратното. Това са естествени неща. Това е и добре, това е и прекрасно. Ако мислехме еднакво, ако възприемахме всичко по един и същи начин, тогава представяте ли си каква скука щеше да настъпи? А ето, сега животът, дето се казва, е шарен - и вълнуващ.
Г-жа Директорката като свърши часа започна да разпитва учениците по най-силно вълнуващия я въпрос: мили ученици, вие по кой учебник учите? За несведущите ще кажа: аз съм учител по философия, който е изработил, написал и издал учебни помагала по всички преподавани от мен философски дисциплини, 6-7 на брой, поради което образователната администрация няма друга по-заветна мечта да ме излови в нарушение, че преподавам по моите си, неодобрени от МОН (с изключение на едно, това по психология) учебни помагала; затуй тази администрация прави нужното да ми забрани да не използвам собствените си помагала, представяте ли си гаврата, която тя си позволява?! Та пита ги, значи, любезната директорка по кое помагало учат учениците ми и, мило усмихната, очаква да получи заветния отговор: по помагалото на г-н Грънчаров учим, госпожо директор! Да, ама учениците ми този път не отговарят така, което е крайно разочароващо за г-жа директорката. Те отговарят ето как: по никое помагало не учим, г-жо; г-н Грънчаров ни е разрешил който откъдето иска да учи, да учи по който учебник му е харесал, сами да избираме ни е позволил, е, ний учим най-вече от интернет, но, да си кажем честно, ний почти отникъде не учим; тук, в часа, научаваме главното, такива ми ти работи. Така отговарят моите умни ученици. Г-жа директорката прави гримаса на разочарование, пък после пита: а той казва ли ви да посещавате неговия блог и да четете оттам? Да, казва ни. А, значи така - поглежда ме заговорнически г-жа директорката. Ний двамата с нея много си се разбираме, без думи вече се разбираме, няма що. Та така мина и завърши този час.
Тя обаче дойде и в следващия ми час, в един Х клас, пак по етика имахме тема. Там часът, по моята преценка, мина още по-добре, понеже учениците сами пожелаха да играят една игра. Те, моите ученици, за разлика от напредничавата ни директорка, страшно много обичат иновациите. И си падат по по-модерните методи на преподаване и на общуване, на търсене на истината и пр. Е, те си играха играта, а пък г-жа директорката седеше безмълвна и с кисела физиономия си записваше нещо в тетрадката. Пак ги пита по кой учебник учат, те пак казаха същото: по никой. Е, г-нът ни каза да си учим по който си искаме учебник, позволи ни сами да избираме. Ама как така?! - възмути се директорката. Амче така - отвърнаха учениците. Аз се усмихнах и за да налея малко масълце в огъня рекох: ний сме привърженици на принципа на свободата! И смигнах дяволито. Г-жа директорката си излезе без да каже повече нито дума. Кой знае каква сол ще ми кълца на главата тия дни. Кой знае какви "разгромни протоколи" за проверките си ще напише. Ще видим. Животът при нас, както виждате, е изключително интересен - и динамичен. Това е прекрасно, нали така?!
Аз пък дебна какво г-жа директорката ще направи по моите доклади, в които описах някои крайно възмутителни прояви на хулиганстващи ученици, явно подскокоросвани от някой да се държат така арогантно. Тя до момента нищичко не прави. Поставил съм въпроса до Педагогическия съвет, който ще заседава тия дни. Държа тия ученици да бъдат наказани подобаващо за крещящо нарушение на Правилника. Държа да се направи разследване кой им дава такъв кураж да предприемат подобни безпрецедентни постъпки и "героизми". Подстрекателите са особено важни. Казах го това вчера на директорката "ребром". Тя се престори, че не ме е разбрала. Но преглътна, което ми показа, че прекрасно ме разбира. Та аз сега ще чакам реакциите й по този случай.
Тя, по нейния си маниер, е тръгнала да ме проверява, за да ме "загащи" в нарушение - и да натрупа "компроматчета" срещу моя скромна милост. Мен иска да ме изкара "виновен". Без вина - виновен. Жертвата е виновна за това, че вълкът я бил захапал за гърлото. Агънцето мътело водата на вълка, нали си спомняте тази приказка - или басня? Тъй се опитва да постъпи нашата свободолюбива и демократична, твърде модерна директорка. Това си е нейния стил. А стилът, както пише великият Гюстав Флобер, това е човекът...
Спирам дотук. Хубав ден на всички - и бъдете човечни независимо от всичко! Човекът, ако иска да е човек, подобава да е човечен - нима е толкова трудно да се разбере това?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар