Истината ни прави свободни

събота, 25 януари 2014 г.

Философията съществува за да чупи стереотипите, да разклаща устоялия манталитет, да освобождава духа на човека



От доста време нищичко не съм писал в блога си - тъй като съм зает с това да следя и да отразявам събитията в Киев; погълнат съм от патоса на тази революция, обзет съм от възторг, прекланям се пред нашите украински братя и сестри, които показаха поразително свободолюбие - и твърдост, и решимост да се борят за свободата си. Показаха такова свободолюбие, че даже само на това основание вече с пълно право могат да бъдат считани за пълноправни граждани на Европейския съюз - каквито ние, за жалост, сме само формално, но фактически не сме; а те са. Имам много други теми, по които обикновено пиша и мисля, ала предвид значимостта на събитията в Украйна те задължително ще почакат. Въпрос на приоритети.

Има времена, в които трябва да се действа, а не да се седи със скръстени ръце - и сладострастно да се плямпат разните му там дървени "философии". У нас дървени "философи" бол, виж достойните, свободолюбивите, действащите, не стоящите със скръстени ръце граждани са кът; ето, вече пак започнахме да ги броим на пръсти - колкото са напоследък протестиращите в центъра на София всяка вечер. Останалите се оттеглиха на топло на диваните си - и оттам, с чаша вино или ракия в ръка, раздават щедро своя иначе оскъден "ум и разум".

За жалост, такива сме. А иначе - поклон пред славните украински свободолюбци - те ни дадоха пример как подобава да се държат мъжете когато става дума за най-важни човешки ценности и приоритети на свободния и достоен живот. Ние, българите, изглежда не сме мъже, ние сме народ, съставен предимно от... баби - от недоволно мрънкащи мижитурки. Ще се радвам някой да ме опровергае не на думи, а на дело, с постъпките си. Щото с мрънкане нищо не се постига на този свят. А ние само това го умеем. Затуй и сме на това дередже. Докато не се променим, добро няма да видим.

Напоследък се занимавам с експериментиране на нови форми на комуникация с оглед по-ефикасно въздействие върху съзнанията предимно на младите хора. С оглед на тяхната промяна към по-добро. Оказва се, младите днес все по-рядко четат - да не кажа, че изобщо не четат. Или четат крайно оскъдно. Ето защо да се залага на писаното слово за някакво що-годе действено въздействие върху съзнанията им е умряла работа. По същия начин както е умряла работа убеждаването само с думи, не с пример, не практически. Проповедите не помагат вече. Искат се други начини на въздействие. Какви - трябва да се изнамерят.

В тази връзка пак опитвам нещо да направя по моята отколешна идея за създаване на нещо като "Виртуален кабинет по философия" - или на "Онлайн-класна стая", в която да се провеждат занимания по философия (и по други предмети, но за мен, в случая, философията е важна). Снощи пак се опитах да направя нещичко в тази посока. Мисля по тия въпроси, щото е грехота да не се използват огромните възможности на интернет за водене на пълноценни дискусии и в образователната сфера, или с образователни цели. Сега се водят що-годе добри дискусии във Фейсбук, но ето, в образователната сфера такива дискусии не се водят. Разбира се, не ми пречи да опитам да направя такива дискусии и във Фейсбук; но все пак писменото изразяване на мисли в една дискусия едва ли ще очарова учениците ми - въпреки че по принцип не е лошо да умеят да се изразяват и така. Та ми се ще обаче да се използва и живото слово, в една видео-конференция, когато се обсъжда една тема, а пък всеки участник може свободно да каже какво мисли. Навремето, когато в един период бях в болница, тогава се опитахме с група ученици да направим нещо такова в скайпа: аз участвах в едно такова занятие от болничната стая, а пък учениците - от домовете си. Това беше едно добро начало, но след това не го продължихме.

Сега ми се ще пак да опитаме, да поекспериментираме в тази посока. Хрумва ми да предложа на цял един клас да опитаме да проведем час в интернет, с посредничеството на тия най-модерни средства за комуникация. Примерно, имам с няколко класа часове в крайно неудобно време, вечер, след 18.30 часа.Работата е там, че много от учениците пътуват, те живеят в околни на Пловдив населени места, те просто няма как да се приберат ако останат за час. Няма превозни средства след 19.00 часа - или ако има, то това вече е гавра с учениците да пътуват толкова късно. Е, смятам да предложа на тия два-три класа да опитаме да проведем часа си в интернет, това може да стане и в съботния ден, аз съм готов. Интересно ми е как те ще реагират. Разбира се, много ми е интересно и администрацията как ще реагира. Ще обсъдя с учениците тази идея. Ако се споразумеем с тях, заедно ще излезем с предложение до администрацията за провеждане на един такъв експеримент. Това ще стане скоро. Да видим как ще се възприеме. Интересно е. Иновациите по принцип следва да се насърчават. С оглед повишаването на качеството на образованието на младите хора е допустимо да се прави всичко, което е все в такава една посока.

И всичко онова, което не е в такава една посока, което е остаряло, демодирано, недействащо и пр. трябва да бъде отхвърлено без жал. Да, аз знам, че нищо не може да замени общуването на живо на учител с ученици. Да, но какво пречи това общуване на живо да бъде онлайн? Нищо не пречи. Стереотипа, навика само пречи. С глупавите си навици трябва също така да се разделяме без жал. Ако не го правим, значи само показваме, че сме обременени, несвободни хора. Съвременността обаче е това: свобода. Който не е адекватен на нея, дето се казва, е "за боклука". Нека тия, дето ме дебнат да направя "нарушение" или "странно изказване", добавят и това мое твърдение в списъка си от "изцепки", събирани за един бъдещ донос...

Ще завърша този хаотичен текст със следното: философията съществува за това за да чупи стереотипите, да разклаща навиците, да руши онова, което ни се струва "обичайно", "в реда на нещата", "в рамките на нормалното съществуващото" и пр. Да, ако това не го прави, философията просто не си изпълнява мисията. Една философия - или един философ, те двете съвпадат: философът олицетворява една философия, своята - ако не разклаща предразсъдъците, ако не руши остарелите "нормални" представи, ако възпроизвежда стереотипите на "нормалното всекидневие", тези на "обикновения здрав разсъдък", е анахронична философия, е философия, изневерила на функцията, на назначението си. Ницше навремето е писал книга със заглавие "Как се философства с чук"; да, чудесно е философстващият с чук да чупи стереотипите, да разбива онази броня, в която са оковани съзнанията - това е задачата на философа, който иска да остане верен на предназначението на философията.

Ето затова винаги ще има нужда от философия и философи - все някой трябва да върши тази толкова "странна", ала необходима работа. Представяте ли си какво ще се случи със съзнанията ни ако липсва философия, ако липсват философи, верни на мисията и на задачата си? Ще настъпи всеобщо мъртвило. Точно такова мъртвило, каквото е сега мъртвилото в българското образование. А не трябва да оставяме това мъртвило непобутнато, сякаш е нещо "най-нормално". Не за такова нещо е роден човекът. На младите пък да бъдат налагани чрез образование мъртвите догми на миналото, т.е. в образованието съзнанията на младите да бъдат оковавани в брони, е престъпление спрямо бъдещето - тяхното и на нацията ни. Философията трябва да изиграе в тази плачевна ситуация ролята на нещо като локомотив, който да изтегли от мъртвата точка блокиралия отвсякъде "влак" на българското образование, а оттук и на българския живот изобщо. И на българската култура също - защо не? Защото там, в полето на образованието, е началото на всички начала. Оттук започва всичко. На думи го признаваме, на дело обаче нищо не правим - за да променяме тежката ситуация малко по малко към по-добро.

На 15 февруари 2014 г. в София започва Първа национална среща ЗА СВОБОДНО РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, на която, живот и здраве да е, непременно ще присъствам. В която ще участвам, стига да не се случи нещо със здравето ми, щото някак не се чувствам изобщо добре напоследък. Борбите, в които всеки ден участвам, борби срещу самодоволната, всевластна и самонадеяна образователна администрация и бюрокрация ме изтощиха така, че започнах сериозно да се безпокоя за здравето си. Както и да е, живот и здраве да е, ще участвам в знаменателната среща в София непременно. Заповядайте и вие - ако сте загрижен за българското образование. Всеки е добре дошъл.

Спирам дотук. Имам много работа в свободните, в "почивните" си дни. Най-много работа имам точно в тия дни. Каква ли не работа, най-вече свързана с писане. И предпечатна подготовка на разни текстове, които отдавна планирам да издам. Тъй че - приятен уикенд на всички! Бъдете здрави! Почивайте си активно, като мен: не бездействайте! Не се разкапвайте в нищонеправене. Сладкото нищонеправене - вие обичате ли го? Разбира се че го обичате. Да, но то е вредно и опасно. Разлага жизнените сили на човека. Истината е в труда. В активностите от всякакъв род. В творенето. Човекът е роден да се труди. И да твори. Да създава. Да работи.

Е, разбира се, че ще си почивате, не съм казал, че изобщо няма да почивате. Но почивката е пауза сред поредици или серии от трудова активност, а не отдих от... други почивки. Почивката има смисъл като отмора от здравия оздравителен труд. Някои така правят: обикновено нищо не правят, почиват си, а пък после си почват да си почиват от... почиването! Отдъхват си от умората, предизвикана от отдъхването. Както и да е. Хора всякакви. Всичко си е за наша сметка обаче. Поне това запомнете от мен. И то е нещо. Чао!

Та мисълта ми беше, да резюмирам: философията съществува за да чупи стереотипите, да разклаща устоялия манталитет, да руши онова, което ни се струва "обичайно", "в реда на нещата", отговарящо на "здравия смисъл"; философията е онова, което е способно да освобождава духа на човека, окован в бронята на всекидневната рутина; философията побеждава инертността на коварната, на дебнещата ни отвсякъде несвобода.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ