Истината ни прави свободни

понеделник, 27 януари 2014 г.

Нови дебати по казуса за "обидните мисли" в моя философска книга



Тази сутрин виждам, че съм получил следното писмо от адвоката на моята многоуважаема помощник-директорка на училището, в което работя (и също така синдикален лидер на синдиката, в който членувам), именно дамата, която преди време заведе съдебно дяло за "обида" заради "неправилни мисли" в моя философска книга, става дума за книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (Есета за освобождаващото образование). Знайно е, аз писах за това в блога си, че предвид състоянието на здравето ми и по настояване на адвокатите, на близките ми, пък и на съдията аз се съгласих в крайна сметка на споразумение, свеждащо се до това да платя 300 лева обезщетение за "моралните щети" на ищцата и също 300 лева адвокатски разноски на адвоката й. Ето текста на самото писмо, то е доста любопитно, а пък по-долу ще можете да прочетете и моя отговор до него:

Здравейте г-н Грънчаров, изпращам Ви банкова сметка на К. С., по която може да превеждате ежемесечно сумите по сключеното между вас споразумение - BG...

Също така, най-приятелски искам да отбележа, че видях в друга Ваша книга същата статия, със същите обидни квалификации по неин адрес, за които се съдихте. Ако ги види и тя, най-вероятно отново ще се срещнете в съда.

Доколкото си спомням съдията много точно Ви обясни причината поради която не включихме в споразумението клауза за премахване от есето тези обидни думи и поемане на задължение от Ваша страна повече да не ги използвате. Санкцията за Вас, по делото което водихте, съгласно споразумението е за нанесените на К.С. обиди през 2013 г. и последващото използване на същите обидни квалификации, в други Ваши книги, е основание за ново ангажиране на наказателната Ви отговорност.

Адвокат П.

Това ми пише адвокатът на така чувствителната ищца. Прочее, аз съм човек, който много цени тази човешка душевна способност, именно чувстването, смятам чувствителността за онова, на което дължим своята човечност, та тук, пишейки това, няма упрек или ирония, а, напротив, съдържа се висока оценка за нейния душевен свят. Както и да е, понеже наистина ценя правото на различните личности да имат каквито си искат чувства, аз се съгласих да платя такова обезщетение, това е моят чисто философски мотив, за да нямам след това угризения на съвестта. Но самото писмо на адвокат П. повдига много въпроси, няма как, налага се да му отговоря; ето какво му написах току-що:

Здравейте, г-н П.,

Първо, благодаря Ви за информацията относно номера на банковата сметка на г-жа С.; аз не знаех как да й превеждам обезщетението, ето, сега вече зная. По този пункт имам един въпрос: тъй като не ми се занимава всеки месец да ходя до банка, какво ще кажете: нарушение ли е на споразумението да й преведа наведнъж цялата сума, да й преведа тия дни цялата си заплата, та веднъж-завинаги да се реши този въпрос? Моля да ми отговорите на въпроса.

На второ място обаче писмото Ви повдига доста въпроси, които са така интересни, че няма начин да не реагирам. Все пак аз съм човек, който от години преподава на младите предмета философия на правото и такива казуси, взети направо от реалния живот, за мен са изключително интересни. Та ето, Вие отново, току-що сключили споразумението, което аз така великодушно се съгласих да подпиша, един вид пак ме шантажирате, заплашвайки ме със завеждането на ново съдебно дело, и то за препубликуването в друга моя книга на все същата статия (есе), за "обидните мисли" в която аз се съгласих да платя на ищцата въпросното обезщетение. В тази връзка държа да Ви кажа следното:

1.) Никъде и от никого не е доказано, че въпросните "обидни" или "неправилни" мисли са тъкмо такива, каквито ги е възприела ищцата; аз за тия мисли никога не съм бил осъждан от законен съд, тъй че Вашата презумпция за някаква моя хипотетична "вина" следва да отпадне като неоснователна; напротив, тук е в сила презумпцията за невинност (до доказване на противното);

2.) Доколкото ми е известно принцип на правото е, че за едно и също деяние един човек може да бъде наказван (или съден) само веднъж; ако приемем, че споразумението, което подписахме, е един вид нещо като "присъда", то да ме заплашвате, че отново ще заведете ново дело за все същото е доста интересна мисъл, особено като се вземе предвид, че произлиза от юрист;

3.) Пред съда Вие поискахте клауза в споразумението, за която Съдията не се съгласи, а именно, да бъде подложена на цензуриране моята книга, като от нея отпаднат въпросните две-три мисли, които ищцата била възприела като "обидни" или "неправилни"; та тогава Съдът отхвърли като неоснователна тази Ваша претенция, която е равносилна на посегателство спрямо мое конституционно право, именно да мисля и да пиша свободно, според повелите на съвестта си; и това мое есе с "неправилните" или "обидните" мисли си остана непроменено, според преценката на Съда, в рамките на онази моя книга, и в нейните електронни издания, така и в книжните й издания (Вие все пак, за Ваша чест, не поискахте нещо толкова екстравагантно, именно да бъдат иззети и унищожени (изгорени) всички екземпляри на същата тази книга!);

4.) Щом една книга е вече излязла, тя става непроменим факт на духовния или на културния живот: само в романа на Джордж Оруел (визирам знаменитата книга "1948") издадени преди време печатни издания, книги или вестници, периодично се преглеждат от "Министерството на истината" с оглед да се прецени дали всичко написано в тях съответства на бъдещото развитие на нещата и ако се установи такова несъответствие, тези издания се изземват, унищожават, а след това се издават наново, с оглед да се възстанови "истината" (и "непогрешимостта" на Вожда, на Биг Брадър!); та в тази връзка да ми поставяте условието в бъдещи издания на моето есе аз да го подлагам на цензура според претенциите на този или онзи, е крайно странно и неприемливо изискване, влизащо в остро противоречие с реалностите на съвременния културен живот; то е също така нарушение на мои базисни и конституционни права; представяте ли си какво ще стане ако и други индивиди предявят подобни претенции, а аз съм човек, който е написал много книги, в това число и такива, в които се анализират действия и преценки на други реални и живи личности, политици и държавници, та представяте ли си какво ще стане ако и те предявят претенции, подобни на вашите?

5.) Това, че съм възпроизвел в непроменен вид същото това есе в друга своя книга, и то, забележете, това е станало до сключването на нашето споразумение, не може да даде основания на Вашата претенция, щото да бъдат изменяни (цензурирани) със задна дата мои текстове е едно искане, което влиза в противоречие със становището на Съда, който изобщо отхвърли всякакви подобни претенции; както си спомняте, надявам се, г-жа Съдията изрично заяви в отговор на моето изказване, че български съд няма да допусне да бъдат накърнявани нечии конституционни права, именно правото на свободно изразяване на мисли; разбира се, всеки пишещ си носи пълната отговорност за написаното, ако в бъдещи мои текстове, да предположим, бъде накърнено нечие достойнство, аз съм готов да отговарям, включително и съдебно; тъй че продължавайте да бдите и да разглеждате под лупа всеки мой нов текст, но за стари мои текстове, особено пък за такива, които вече са били предмет на споразумение (заменящо съдебно решение), претенциите Ви са куриозни, да не кажа абсурдни;

6.) Надявам се, във връзка с по-горе казаното да преосмислите позицията си за завеждане на ново дело по същия казус, все за същото есе; но ако държите да заведете такова ново дело, няма проблеми, аз също съм готов да се съдим, но такъв случай възниква въпросът: а какво ще стане с нашето споразумение? Да приема ли, че страната на ищцата във Ваше лице отново е преосмислила позицията си и сега актуалната й позиция е: въпреки споразумението все пак да се заведе ново съдебно дело все за същия казус? Моля да се консултирате с нея по този въпрос, за мен той е важен. Ако актуалната й позиция е тази, именно за завеждане на ново дело по същия казус, тогава не следва ли нашето споразумение да се обезсили, предвид това, че за едно и също нещо човек не може да бъде съден и осъждан два пъти? Ако не Ви удовлетворява споразумението, елементарната коректност изисква гласно да заявите, че се отказвате от него, и тогава, дето се казва, воала, да започваме ново дело; аз, между другото, се съгласих да споразумение с крехката надежда да намеря известен мир и спокойствие, ала не би, ето, седмица след споразумението атаките върху мен от другата страна започват с нова сила. Възниква резонния въпрос: а какъв беше тогава смисълът от споразумението ни? Моля, заявете открито: отхвърляте ли го, отказвате ли се от него, значи ли Вашето писмо, че подмолно се отказвате от него? За мен това е важно, аз съм привърженик на откритите и честни отношение, не на диктата, не и на шантажите.

Толкоз по този въпрос. И още един въпрос Ви моля вкратце да обсъдим; ето какъв.

Ако, примерно, все пак решите споразумението ни да остане в сила, то тогава относно финансовото обезщетение аз имам един въпрос до ищцата, моля да го обсъдите с нея и да ми кажете становището й. В частен разговор с нея, по време на дългите и мъчителни преговори за сключване на споразумение за обезщетение, тя се съгласи, че наистина е безнравствено да се искат пари от болен човек като мен (аз тогава бях в болнични, но и все още съм инвалид); в тази връзка г-жа С. има добрината да заяви, че предвид това обстоятелство тя не била искала тия пари за себе си, а щяла, като ги получи, да ги даде или дари на бедните! Аз добре си спомням тия нейни думи, та във връзка с тях си позволявам сега да запитам за следното: ако тя все още държи по този начин да употреби тези пари от обезщетението (600 лева), и ето, аз пък съм готов да й дам веднага, наведнъж, всичките пари, цялата сума, тоест да й дам директно цялата си заплата за месец януари, то тя ще изпълни ли обещанието си даде тия пари на бедните?

Мисля, че въпросът е важен и принципен, с оглед и на това съм и съгласен да дам цялата сума наведнъж: за да направим заедно с така великодушната ищца нещо добро, да помогнем на хора, които са по-зле и от нас самите в материално отношение! А това е похвално. Та Ви моля да проучите становището й и по този въпрос и да ме известите за решението й. Ако наистина тя удържи на думата си, на мен ще ми е достатъчно ксерокопие на разписката, с която тя е дарила въпросната сума на някаква фондация - или пък, най-добре, на конкретни хора, намиращи се в тежко положение. Примерно, на ученици-сираци, учещи в нашето училище.

Мисля, че желанието ми ще се възприеме позитивно, сиреч, ще се постигне точния му смисъл.

Благодаря Ви за вниманието! Всичко добро!

Ангел Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

1 коментар:

Анонимен каза...

Тоя гранчаров за какъв се мисли бе? как грънчаров не те е срам поне малко?

Абонамент за списание ИДЕИ