Из: Училището като заплаха за националната сигурност, автор: Евгений Дайнов
... Но знам какъв е днес проблемът на младите българи, напускащи училище. На европейци приличат само по повърхностни признаци – знаят езици, боравят с интернет, ходили са "на Запад". Структурата на съзнанието им обаче е "евразийска".
Те не осъзнават себе си като свободни граждани, снабдени с права, намиращи се в основата на обществената и държавна структура. Защото се чувстват жертви, неспособни самостоятелно на никакви постижения. Това са изцяло зависими индивиди, чийто единствен въпрос към битието е: "Ще случа ли на господар?". Ако случат – няма да ги бие и ще им "дава". Ако не – ще ги бие и ще им взима.
И, разбира се, проектират своята зависимост и безпомощност върху държавата си. България, както тях, е малка. България, както тях, е безпомощна. Затова и България, както тях, няма да отстоява независимостта си. Защото и за нея решава не тя, а някой господар. И – каквото каже шефът...
Поне от десетилетие е ясно, че българското училище не произвежда съвременни граждани, а – жертви. Роби, годни предимно да прислугват. Това само по себе си е скандал. Но от гореописаната случка с жертви на българското училище аз вадя по-зловещ извод: отговорните за продъжаващия провал на българското училище не само убиват бъдните поколения. Те – отговорните – вече създават непосредствена заплаха за националната сигурност. Защото онова, което правят с децата, е държавна измяна.
... Умението да отстояваш правата си, да живееш с останалите, да отстояваш себе си – и страната си – е сведено до обичайното: до рецитиране, на принципа на добре обучения папагал, на неразбрани от теб неща. Нещо повече – на неща, които никой не очаква от теб да си разбрал. Както от поколения никой не разбира нищо по отношение на баба Илийца, Белчо и Сивушка или въпросните три морета. Просто рецитираш, за да угодиш на... господарите си, на онези, които управляват образованието. Защото си убеден, че всичко, което се преподава, е някакъв блъф – някакво надлъгване, което няма нищо общо с реалността.
И излизаш роб – неспособен за каквото и да е самостоятелно или колективно действие. Защото за теб реалността е всичко друго, но не и онова, което го пише в книгите. Реалността ти се обяснява от медиите, улицата и от баба ти – че важното е да си намериш покровител. Господар...
... Да не говорим, че при "побългаряването" на гражданското образование – т.е. при усилието до да стане безопасно, т.е. да не пречи на производството на роби – е покварена самата философия на предмета. Вижте, какво е гражданско образование според лидера на профсъюза на учителите – т.е. на онези, които би трябвало да преподават това:
"Гражданското образование осигурява приемственост и възпроизводство на социалната памет и опит на поколенията, на тяхното историческо съзнание."
Моля? Вместо да се занимаваме с превръщането на уплашено, безпомощно дете в самостоятелен гражданин, свеждаме и гражданското образование до обичайното – България на три морета. Следват разсъждения по темата: "задълженията и зависимото положение на личността от държавата"...
... Всички анализи на учебното съдържание, претендиращо да е "гражданско образование", стигат до този извод: вместо децата да бъдат научавани на права, свободи и самостоятелност, те в крайна сметка отново биват потапяни в тюрлю-гювеча на "национален дух", "национална същност", "национална ценност", "национална традиция" и пр.
Крайния резултат е, че децата нямат ни най-малка представа, че ако средището на този "национален дух" – Отечеството – бъде нападнато от чужди войски, то ние ще трябва да го пазим от тях. Напротив, първата им мисъл е да се надяват, че нахлулите с войска нови господари няма много да ги бият...
Да произвеждаш не независими граждани, а роби – това вече е национално предателство. Да произвеждаш обаче младежи, които нямат ни най-малката представа, че трябва да пазят независимостта на Отечеството си – това е държавна измяна.
Ето докъде го добутахте, уважаеми училищни образователи, с вашите прословути три морета.
И ето защо българите така неадекватно реагират на Путиновата агресия. Остава ни само да се надяваме – както правят българите – че ще ни се размине. Защото ако Путин знаеше, че българите нямат намерението да се отбраняват – вече щеше да е тук.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар