Истината ни прави свободни

петък, 16 май 2014 г.

Главният проблем, центърът, фокусът на възпитанието



Нашата родна образователна система е устроена така, че не възпитава, а развращава. Деморализира сиреч. Да, тя развращава младите, създава в мнозинството от тях един порочен, уродлив "морал", опростачва ги. Да, освен че ги затъпява, т.е. прави ги тъпанари, ги прави също и простаци. Ражда доста нравствени уроди. Ще каже някой - пресилени са тия думи, айде сега, не се прави на интересен, не е така! Е, аз така виждам нещата. За да станат релефни, за да се осъзнае размера на опасността, затова се изразявам толкова грубо, затова така неприятно звучат думите ми в ушите. В по-изтънчените уши на лицемерите, на ония, които предпочитат истината за страшното положение, в което се намираме, да бъде крита, да бъде замазвана. Аз пък смятам, че тя следва да бъде казана в цялата й отвратителна голота.

та значи не се чудете защо простащината и простотията у нас са така напреднали - родното училище стимулира невероятно мощно този процес на опростачване на нацията. Ще се аргументирам за тия толкова неприятни думи. Ето как.

Постоянно правим непростими грешки в тази посока, които даже не съзнаваме. Имам предвид възпитателите, да, дори и те живеят с едно неадекватно и дори развратно, крайно порочно съзнание. Съзнание, характерно за гниещия, абсурдистки колективизъм, който от години се намира в стадия на своето трупно разложение. Примерно, възпитателите у нас не правят друго освен да угаждат на "мнозинството", на "ученическия народ", щото, видите ли, "народът никога не грешил"! Този изцяло вреден популизъм постоянно ражда своите отровни плодове. Личността у нас съвсем не се почита, личностното отношение, имам предвид яркото личностно поведение, у нас не се толерира; такива личности ги определяме като "конфликтни", като "ръбати"; у нас системата цени само "облите камъни", "непроблемните ученици", сиреч, насърчава също така изцяло порочния конформизъм. У нас подлизурковците биват оценявани като добри, искрените, честните, смелите, достойните са безкрайно дразнещи. Лицемерието е възведено до нивото на "нравствен жалон", "стожер", около който всичко се върти. Лъжата е турена на най-висок пиедестал, лъжците са също така най-почитани. Честните хора биват възприемани като глупаци. Да се уредиш в обществото с цената на безчет нравствени компромиси се нарича "социално признание"; тия, дето свикват отрано "да цаливат задници", те един ден ще влязат в нашия "ентелектуален и духовен елит". Нали ги познавате тия боклуци, дето сами себе си постоянно наричат... "звезди"? Абе имам предвид навлеците, дето обикалят всички телевизии, от тая напаст явно няма спасение. Тези същите, тази мръсна пяна и при Тодор Живков беше на върха, сега пак е на върха. Още ли се чудите защо сме затънали в тотално нравствено разложение?

Цялото ни възпитание е изначално опорочено понеже е поставено на невярна основа. И в семейството, и в училището, в средите на т.н. "възпитатели", господстват напълно неверни представи. А именно: че трябва да бъдем кротки и послушни, че требе да търпим, да мълчим, да не се навираме в очите, щото "срещу ръжен рита ли се", да почитаме началството сякаш е някаква свещена крава, да, "началството никога не греши", а пък "Език кости няма, но кости чупи"; "Преклонена главичка сабя не я сече". Да продължавам ли? У нас действа в непроменен, непоклатим вид стереотипът на тоталната диктатура на посредствеността над личността, а комуналната психика не ненакърнима с нищо. Който действа в разрез с този канон, с тенденцията на тези догми е "враг", той е "разрушител", "опасен елемент", подлежащ на немедлено унищожение, на смачкване, на прогонване поне. (Ний защо си прогонихме най-читавото и най-кадърното, ний защо си прогонихме 2 милиона българи?!) Мерзавщината и мерзавците у нас са нещо като "нравствен еталон", по който трябва да се равняваме всички. Нравственият усет, чувствителността, помагаща ни със сърцето да усещаме разликата между добро и зло и притъпена дотам, че е блокирала изцяло; безчувствени сме като говеда. Или като дървета, щото и говедата много неща чувстват, но ние - не. Как ще се обясните иначе това, че двама 18-19 годишни младежи се скарват кой пръв да мине по тясната пътечка в парка, сбиват се, единият изважда ножче, наръгва съперника си толкова, че го убива на място, а пък после, предполагам, гордо е минал по пътеката! Това не е ли уродство?! За какво ви говори това? "Разбираемо", тъй ли? "Ядосал се, затова", тъй ли? Глупости! Само безчовечен звяр може да направи подобно нещо; пардон, не може: и най-големите зверове не разкъсват безпричинно жертвата си, камо ли пък себеподобния си.

Та ето какво според мен най-много е сбъркано, поради което поражда тия уродливости - и затова системата на пълни обороти бълва какви ли не уроди. Сбъркан е принципът: там, където липсва свобода, там липсва и отговорност, там всичко се обезсмисля. На правиш добро под външен натиск няма ценност, такива постъпки са нравствено индиферентни, възпитание, поставено на тази основа, вреди, а не помага. То затова и така обезчовечава хората. С "пресоване" човеци не се правят, правят се тухли; със смилане пък се прави само... кайма. Остави човека свободен, тогава той ще покаже истинското си лице. И тогава вече си взаимодействай с него, но също така свободно, зачитайки личността му. Да, знам, трудно е, възникват конфликти, тогава младите сякаш пощръкляват, но нещата са вече поставени на истинска, на вярната основа. Нека да не се пречи на младите да се изявяват като свободни личности - и то от най-ранната възраст. Щом системата е настроена така, че да произвежда роби, е, тия роби ще ти отмъщават за това по всякакъв начин: агресията не може да победена с агресия, а с добро; злото поражда само зло. Насила хубост не става, казал го е народът, който понякога има и верни поговорки. Иначе има и много поговорки, показващи само малодушието му. Да, и малодушници, страхливци, плъхове поражда системата на нашето родно комунистическо-посткомунистическо образование и възпитание; да, тя поражда предимно мерзавци, безскрупулни типове с криминални наклонности. Тя поражда потенциални престъпници и бандити. сега чудно ли ви е защо бандитизмът в нашите родни предели е така широко застъпен, е така цъфнал като майските рози? Сега чудно ли ви е защо "честният" Бареков бива приеман така възторжено от деморализираната паплач?

Имам още много да пиша, ала ми свърши времето. Трябва да рипам и да тръгвам за работа; имам първи час. Може да продължа днес разсъждението си, а може и да не продължа. Аз казах най-главното: без свобода няма отговорност, няма вина, без свобода всичко отива по дяволите, всичко се обезсмисля. Деморализацията на тази порочна основа затова е така повсеместна. Няма друго средство, няма противоотрова на нравствената разруха освен тази: свободата. А у нас нали знаете как се мисли? Ами точно наопаки на истината: у нас се мисли, че тъкмо свободата била виновна за всичко!!! Свободата и демокрацията ни били опорочили, а преди това, при комунизма, сме си били нещо като невинни ангелчета, добрички отвсякъде, нали така плямпат лъжльовци кат бай ви Вучкова? Ако няма свобода, ако има "чатал връз шията", всичко е о`кей, но щом някъде се допусне свобода, всичко било пропадало. Та била виновница за "свободията", а пък "свободията" пораждала анархията. За таз пуста "свободия" ще пиша отделно тия дни, щото тази грозна дума употребяват само ония, дето са врагове на свободата, ония, дето мразят свободата. Забелязали ли сте у нас колко много хора мразят свободата?

А сред възпитателите на нашите деца забелязали ли сте колко много са свободоненавистниците? Е, възпитателите трябва най-напред да бъдат възпитани. Край. Скачам. Бъдете здрави! Окъснях съвсем вече! Хубав ден на всички!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ