Истината ни прави свободни

неделя, 8 юни 2014 г.

У нас всичко май вече отдавна е отишло по дяволите, тъй че има ли смисъл да се чудим още как е възможно да ни сполети всичко това?!

Както преди малко съобщих - виж публикацията Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото! - единият адвокат, с който се консултирах за завеждане на съдебно дело за отмяна на абсурдната заповед за моето уволнение, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, реши да не приеме ангажимента да заведе и да води делото. Решавам да публикувам неговия писмен отказ, смятам, че е интересно да се разбере как този правист възприема ситуацията, тъй като неговото възприятие влиза в дълбоко противоречие с моето възприятие; разбира се, запазвам дискретност и няма да съобщя кой именно е адвоката, чийто отказ получих вчера, ще запазя в тайна името му, тъй като не съм искал съгласието му за публикация на писмото му (мога само да съобщя, че въпросният адвокат е дама). Също по-долу ще публикувам и моя отговор до уважаемата госпожа адвокат; ето и двата документа:

Г-н Грънчаров,

Изчетох всички изпратени до мен документи от Ваша страна, както и тези, които взех от флаш-паметта Ви. Първоначалната ми увереност в успеха на делото обаче се разклати, тъй като виждам, че явно съществуват документите, посочени в заповедта за уволнение, на база на които директорът на ПГЕЕ е преценил, че следва да Ви уволни. С оглед на това, че професионалният ми опит при подобни ситуации, в които шансът за успеваемост на дадена искова молба е под 50% налага да Ви уведомя, че е по-вероятно да изгубите делото, отколкото да го спечелите, а моралът ми и изискванията на Закона за адвокатурата, налагат при такава ситуация да се откажа да Ви представлявам, защото просто бих Ви взела парите за нещо, което е обречено изначално по-скоро на неуспех, Ви уведомявам, че няма да мога да поема защитата Ви по дело за отмяна на уволнението Ви, извършено със Заповед № 860/19.05.2014 г. на Директора на ПГЕЕ Пловдив.

Времето, което Ви остава до края на давностния срок за оспорване на уволнението - 19.07.2014 г. е достатъчно за да ангажирате друг колега, с повече познания по трудово право, който да Ви защити по делото, респ. да предявите сам искова молба за това и да се защитавате пред съда (за първа и въззивна инстанции не е задължително ползването на адвокатска услуга, такава ще Ви се наложи едва за приподписване на касационна жалба пред ВКС, ако се стигне до там в развитието на случая).

Тъй като държа на себе си като професионалист и човек, не бих желала да Ви подвеждам и разочаровам, при което и отказвам да поема защитата Ви по случая по изложените вече съображения. В случай, че намерите за необходимо да оспорвате въпреки това уволнението - както вече отбелязах, можете да ангажирате друг колега или да се представлявате сам. В последния случай и тъй като все пак от две седмици казусът Ви ми бе доведен до знанието, като отново Ви предупреждавам, че вероятността за успех по това дело е минимална, Ви изпращам нещо като Искова молба, в която съм нахвърлила основните и всъщност единствени възможни, според моите познания и опит в материята, мотиви за оспорване на уволнението, която ако желаете можете да използвате - и която Ви предоставям напълно безвъзмездно, както и безвъзмездно съм Ви предоставила и предварителните си консултации.

С уважение, ...

Уважаема госпожо ...,

Благодаря Ви за писмото и за коректното, изцяло етично (честно) решение да откажете този ангажимент! Много съм Ви задължен за това, което направихте по моя случай, много усилия и работа положихте, тъй че не зная как да Ви се реванширам; в тази връзка сега ми хрумва, че бих могъл, в положението, в което се намирам, да Ви се реванширам поне като Ви подаря екземпляри от някои от моите авторски книги, надявам се, ще бъдат полезни било за Вас, било за някой от семейството Ви, примерно, за децата Ви. Това непременно ще го направя, щото ми е крайно неудобно да не възмездя с нищичко онзи труд, който Вие положихте по делото, което сега, оказва се, считате за невъзможно Вие самата да заведете.

Аз лично, за разлика от Вас, не считам, че делото, пък и, да допуснем, макар и трудно, трябва да бъде спечелено. Макар да не съм юрист, и бидейки само философ, но си позволявам да мисля, че казусът е интересен, за мен лично прагматичната пряка цел, именно да бъде отменена тази смехотворна заповед за уволнение и аз да бъда възстановен на работа от съда, не е главното, за мен смисълът на това дело е съвършено друг, той е и водещ, пък дори и с риска да загубя делото: за мен верният смисъл е с това дело да бъде алармирана блажено дремещата общност (гражданството) у нас да бъде алармирана за непоносимо тежката ситуация в българското образование, щото именно в тази ситуация са възможно рецидиви от рода на този, който ме сполетя мен, след като целия си съзнателен живот отдадох на българското образование - да бъда обявен за "негоден", за "некадърник", "за неспособен да си изпълнява задълженията", "да бъде учител" и прочие идиотщини, които самозабравилата се директорка, уверена в своята безнаказаност, дръзна да напише в своята заповед. И то при положение, че моя милост даде целия си живот за образованието, че за тия 30 години, в които съм преподавател и в университета, и в училище, направих дори и невъзможното, с оглед да способствам и да допринеса за промяната към добро, за възникването на едно модерно, адекватно на нуждите на младите хора образование, за едно адекватно, човечно отношение към тия жертви на една нехуманна система, която показа своята пълна жизнена несъстоятелност. Тъй че в това съдебно дело аз ще трябва да защищавам не толкова себе си или своето работно място, а делото и каузата на моя живот, именно онази философия на на модерното образование, която ме е вдъхновявала винаги - и за сбъдването на която отдадох силите, а в крайна сметка и живота си. Ето, оказва се, че в нашите безчовечни български условия човек като мен, вижда се, няма да бъде подкрепен от никой, даже и адвокатите, излиза, се отказват да го защищават, един вид, излиза, нашето общество е способно да ги остави да погинат, което, както и да го погледнем, не просто е безчовечно, не и също така и прекалено жестоко и грозно. Но аз илюзии в това отношение не съм и таил, добре знам на какво е способен нашият роден български гений - заради който и не можем да прокопсаме.

Ако трябва, ще се защищавам сам. Ще водя борбата на своя живот сам и сега, пред съда, ще водя борбата за истина, която и смисъл и оправдание на съществуването на философа и на философията. Ще се опитам да последвам ако трябва даже и в смъртта примера на моя кумир Сократ, който също, както е известно, на залеза на своя живот е бил принуден да изживее такъв един по същество родствен съдебен процес: щото Сократ бил даден под съд от свои ученици, и те поискали смъртна присъда за "вредите", които, видите ли, той им бил нанесъл, е, в моя случая една суетна и самозабравила се администраторка, уж от името на учениците, пак поиска моята смърт, е, сега времето е напреднало, тя не поиска смъртта ми от съда, а сама, собственоръчно ме осъди на смърт, вярно, осъди ме на гладна смърт, в която да си умра, изцяло опозорен, за благодарност за всичко, което съм направил! И Вие, по Вашата преценка, не виждате смисъл да се води такова дело, то щяло да бъде "загубено", е, аз не мисля така, аз съм притиснат така, че ще го водя това дело до последното си дихание, даже ако трябва да стигна до съда в Страсбург, още повече че добре зная, че Божият съд, най-върховната инстанция, вече е отсъдила делото в моя полза, щото съвестта ми е изцяло чиста, аз, госпожо адвокат, не съм този "вредител", за какъвто ме представи въпросната директорка, и то така, че дори сякаш успя и Вас лично да убеди! Е, това е обидно за мен, не зная дали си давате сметка за това, но карай, така у нас, у нас, за жалост, все още явно си процъфтява все оня същия див и варварски комунизъм, според който отделната личност не значи абсолютно нищо! Аз това нещо, с което воювах целия си живот, няма да допусна да бъде продължавано, и то на моя гръб, на моята кожа!

В тази връзка Ви предлагам ако имате излишно време да хвърлите един поглед върху един текст, който написах тази сутрин под влияние на Вашето писмо, на Вашия писмен отказ да поемете моето съдебно дяло: Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото!. Ако имате малко време, прочетете тия мои философски "нелепици", в този текст има един момент, който по моя преценка е важен и касае смисъла на Вашата професия, адвокатската, професията на юристите изобщо. Ако Вие, правистите, не се вдъхновявате от един по-цялостен и висш смисъл на Вашата иначе така благородна професия, тогава всичко ще отиде по дяволите, е, у нас всичко май вече отдавна е отишло по дяволите, тъй че има ли смисъл да се чудим още как е възможно да ни сполети всичко това?! Е, аз отчасти хвърлям светлина и върху този може би любопитен и за Вас въпрос.

Простете, ако с нещо съм Ви засегнал без да съм го желал - и без да съм го осъзнал! Желая Ви здраве и успехи в живота и професията!

С уважение и с благодарност: А.Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ