Ето едно мое писмо, което написах тази сутрин до адвоката си; публикувам го тук, интересно ми е как предложеното в него ще се възприеме от евентуалния адресат; а иначе в писмото ми се съдържа една великолепна мо моето възприятие идея, ето, убедете се сами:
Здравей, уважаеми г-н ...,
Тази сутрин си продължих онзи анализ, не знам как ти изглежда на теб, има ли някакъв правен смисъл, но ми ще ще въпреки всичко да го довърша, да видя докъде ще ме изведе. Любопитно ми е. Замисълът ми е да проанализирам и да прокоментирам моята гледна точка към ония обвинения-присъди, която онази особа, уволнилата ме администраторка де, е благоволила да ми присъди. Ще коментирам нещата и от гледна точка на логиката (мисленето), и от гледна точка на правото (доколкото ми стигат познанията), но най-вече от гледна точка на философията и психологията. Нали знаеш как е: луд умора не знае! :-) Е, аз съм безработен човек, намирам си занимания. Писането е моето хоби. Мисленето също. Та затова така.
Тази сутрин ми хрумна следната идиотска мисъл: остава около седмица до крайния срок за завеждане на дялото. Дали пък, за експеримент (в наше село казват: за джумбуш) да не опитаме да предложим... досъдебно споразумение на г-жа Анастасова? Ей-така, един вид като реверанс, като жест на "добра воля", нали така: силните и правите следва да са великодушни към ония, които са в тежко положение, които са сгрешили, които са се поддали на неразумни страсти и поради тази причина са сторили някаква глупост. Аз си мисля, че е човешко да се подаде ръка на човека, който се е оказал в... "небрано грозде", който е "нагазил в просото", който се е подхлъзнал и се е пльоснал на земята, а може дори и да е паднал в дълбока дупка, от която трудно се излиза. Така мисля аз, именно, че следва да проявим един жест на човечност, намирайки се в по-изгодната позиция - противно на това, което си мисли другата страна, смятайки, че е постигнала превелик триумф с изгонването ми. А всъщност истината е, че с моето изгонване е поставила основата на поредното си издънване като администратор.
Ето, г-н Калин Христов се връща скоро, съдът го връща на работа; аз също спечелих първото си дяло срещу директорката и то съвсем сам, и то и на трите инстанции! Ами ако се изтърколят още 5-6-тина месеца и съдът ме върне на работа и мен, а, що ще прави тагда въпросната администраторка? Не е ли по-добре още сега, предусещайки такава една грозна евентуалност да се предпази от нея? Е, тя сама няма да се сети, но ний, като човеколюбиви хора, що да не й го предложим? Длъжни сме да бъдем и хуманисти, и пацифисти, аз съм на този принцип. Затова Ви предлагам един такъв ход. Ето, ще ти дам телефона й, ако искаш, би могъл да й звъннеш, щото тя може да припадне, милата, ако чуе моя глас. Пък и на мен няма да вдигне телефона, познаваме си се ний с нея. Но на теб ще вдигне. Предложи й обмяна на мисли по такъв един въпрос за досъдебно споразумяване. Да видим как ще реагира. Нашата теза е: да отмени заповедта си за уволнение и да ме върне без да занимаваме с тоя въпрос съда. Това е предпоставка за установяване занапред на едни чудесни бъдещи отношения.
Впрочем, в разговора с г-жа Пакова, шефката на Инспектората, моя милост си направи устата да предложи такова нещо, в смисъл тя да поговори с Анастасова като посредник и да опита да я придума да си отмени заповедта. Пакова направи такава страшна физиономия, че сякаш е схрускала чепка кисело грозде - или пък случайно й се е откъртил зъб. И ми каза: не, ний нямаме такива пълномощия, само директорката, ако прецени сама, може да си отмени заповедта, никой друг, даже и министърът, не могъл да й отмени заповедта. Аз знам това де, такъв е законът, та с оглед на това именно предлагам да опитаме да си направим джумбуша.
Пък и да дадем шанс на горката директорка, която с такива капризни решения рискува хептен да си провали директорската кариера; но ето аз, понеже съм състрадателен човек, предлагам да й помогнем, да й подадем ръка, да я спасим един вид. Понеже тя има и едни ценни качества, но да не се отклонявам сега тук. Това е.
Дано не звучи прекалено лудешко това мое предложения, дано не е крайно щура тази моя инициатива, но ето, знаеш, аз си падам по тия работи - и също така обичам експериментите. Особено психологическите. Ако директорката отмени заповедта си тия дни и ме върне на работа аз даже... ще мога да смогна да ида на семинара в Хърватско и да изнеса своя епохален доклад за пълна промяна на отношенията в училище, та в крайно сметка и учреждението, и науката, и всички, най-вече младото поколение и учителството, да спечелят от завръщането ми.
Казвам всичко това за да създам весели чувства у някои мои почитателки в блога. Знам, че е фантастика, не съм толкова чак луд че да вярвам, че такова нещо може да се случи. Знам, че Анастасова ще рече: няма да стане, ще се съдим! Тя друго и не може да каже, но защо пък да не я изкуша да помисли и върху такава една възможност. Знае ли се, хората имат във всеки момент шанса да почнат да помъдряват. Та затова въпреки всичко едно дяволче у мен вика: предложи й тако едно нещо.
Та ще те помоля, ако одобряваш идеята ми, да кажеш, и, евентуално, да подемеш инициативата да й звъннеш. Едно звънване по телефона нищо не струва и не ни коства. Това е. Прощавай ако има нещо!
Хубав ден!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар