По начало смисленото образование не е "съзерцателно", а е винаги практически ориентирано. Не си чел моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, в която още преди близо 20 години съм обяснил защото това е така: човешката душа се базира на три фундаментални (аз ги наричам коренни) и чисти отношения на човека към света и към самия себе си, а именно познавателното, ценностното и практическото; третото е израз на първите две, синтезира ги в нещо цялостно и на тази основа човекът си изработва идеи за промяна било на нещо в околния незадоволителен за него свят, било вътре в самия себе си. Тази концепция съм я развил още в моята т.н. дисертация, тя има заглавие "Формите на човешкия дух" и е писана когато съм бил на 26-27-28 години.
Та в тази връзка "практическото" е завършващият етап на изявите на човека, без него всъщност нищо особено не е постигнато, а пък т.н. "съзерцание" е онова, от което всичко започва, то е само началото. Тъй че едно "съзерцателно", в смисъл на непрактично образование, е непълноценно образование, също толкова непълноценно е образованието, основано предимно на голото теоретизиране, на чистите обяснения и теории, при което учениците биват заставяни да рецитират разни общи мисли без да са извървели пътя до тях и без изобщо някой да се грижи за това как тия знания после могат да бъдат прилагани в живота. Всичко, което съществува в едно пълноценно образование, би следвало да служи на живота, ето че практическото, при което се осъществява конкретно това служене, е логичният завършек на духовното развитие на човека. Но недей да схващаш практическото само и просто като "бъхтане", само и просто като физическа работа или усилия, нали така, практическото не е това, а е много повече?!
Примерно, хората, вълнуващи се от изкуство, в своето развитие преживяват такъв един процес, при който още преди, но най-вече по време на обучението си сами почват да изразяват своите чувства чрез творене на тонове (мелодии), слово, цветове и форми и пр., сиреч, сами почват да се изявяват и да стават художници, поети, композитори (и музиканти, в това число и певци) и пр. Тия, дето се занимават истински с наука, би следвало да стигнат до етап, в който сами ще осъществяват разни практически изследвания с оглед да напреднат в знанието, същото е в области като техниката, производството и пр. Но за да стигнат до този етап изобщо и някога, обучението им трябва да е насочено практически (към действията) още от самото начало, от най-ранна възраст. Тия пък, които имат душевната и човешка потребност от философия, стават философи, т.е. непрекъснато почват сами да философстват, сиреч, практически да творят разни идеи, служещи за изразяване на същината на човека и живота, служещи за неговия напредък, имащи отношение към различните сфери на човешкия живот и пр.
Безполезно е онова образование, което не може да разчупи сферата на чистото познание (теоретизиране) без излаз до сферата на практическото, сиреч, до сферата на реалния живот. Аз за това нещо всъщност съм се борил и още се боря в своите битки за ново и съвременно образование, примерно, аз никога не съм учил моите ученици просто да знаят нещичко за това що е философия, да имат някакви безразлични външни знания за нея, а съм ги обучавал сами да философстват, сами да търсят истината, сиреч, практически да правят философията, да сътворяват своята лична философия, на това винаги съм ги учил. Ето обаче, че в корена погрешно скроената образователна система оцени това моето като проява на "пълна некадърност", поради което слуги на системата (аз ги наричам "административни цербери"), опитващи се да запазят излъчванията на нейното злотворно и отровно блато, се постараха да ме извадят от нея.
Българското образование, каквото е в момента, няма практическа насоченост, на учениците им е забранено да мислят със своя ум (да мислиш своя ум също е практическа проява и дейност!), да търсят сами истината и пр., учениците според тази овехтяла парадигма ги заставят просто да знаят нещичко за това "как се било мислело" по този или онзи въпрос преди години и пр., което именно и показва откъснатостта на такъв тип образование от нуждите на живота - и от съществените потребности на самите ученици. Това искам вкратце да ти кажа по повод на твоето подхвърляне за това каква била тенденцията на западното, в частност англо-саксонско и американско образование (а аз в Германия с очите си съм виждал как в училищата младите биват учени мигновено да прилагат - в решаването на конкретни задачи и проекти - всичко научено). Това у нас го няма, затова и образованието на нашите деца е общо взето все фалшиво, книжно, абстрактно, безжизнено, кухо, "съзерцателно", то не развива техните творчески сили и таланти, напротив, служи за притъпяването им. Една система на образование, главният ефект на която е притъпяването на особените таланти на обучаваните, е абсурдна и вредна система: тя не изпълнява главната си роля, поради което е истинско национално престъпление да бъде повече търпяна.
Ето и за това аз днес, на първия учебен ден, ще ида да протестирам в едно пловдивско училище под лозунга ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА! Така ще отбележа аз лично този ден, в който за първи път от 31 години съм изгонен от системата на образованието, съм обявен за "вреден", "излишен", "опасен", за "некадърник" и за какъв ли не още от нейните властващи слуги и покорни адепти. Системата на образование у нас е нещо като мелачка на души, при което тия души биват все едно "скопявани", биват правени "импотентни" - с оглед да не могат да раждат нищо ново, оригинално, или пък да раждат оригинални мисли или идеи, да раждат някакви истини, в които младите да вярват докато са живи, да създават какви ли не произведения и творения на науката, техниката, индустрията и пр. Аз съм принципен враг на такава една безполезна и вредна система, логично е мен самият системата да ме оценява като "вреден", тия неща се саморазбират и са напълно естествени.
И тъй, който иска да ме подкрепи в днешния протест, да заповяда в 9.00 пред входната врата към двора на ПГЕЕ-Пловдив, бившият т.н. "ТЕТ-Ленин", гимназията, която е откъм улица "Пещерско шосе", гимназията се намира на номер 26 на това шосе. Съобщавам това за пловдивските граждани, ратуващи за промяната в българското образование, нека да заповядат, нека да дойдат да протестираме, да покажем, че няма да се примирим пред безобразията, които се творят всеки ден в българските училища спрямо нашите деца - и то именно от безропотно служещите на абсурдната административно-командна, директивно-изпълнителска система на образование нейни унизени труженици.
Ще се срещнем там, а пък аз обмислям и живо излъчване на акцията по интернет, да видим дали ще успея да изпълня тази своя отколешна мечта. Ще ми се и хора като теб, които са пръснати по света, да могат макар и виртуално да присъстват и да подкрепят промяната в българското образование.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
А ето сега и оня откъс от писмото на този човек, живеещ в Австралия, който ме подбуди да пофилософствам малко за образованието в тази ранна утрин на 15-сиптември, първият учебен ден:
... По дяволите, изкарах квалификационен курс, душата ми извадиха. Всичко е лицензирано тука, никой не може да скочи тук от Бълхария с "признатата" си диплома и заработи, няма как да стане. Като толкова пишеш за образователни системи едно нещо да ти кажа - не знам точно как го правят, но е закон - образованието в английските страни никога не е съзерцателно, винаги се свързва с практиката.
Мисля че един филм за големия самолет Galaxy ще ти помогне да разбереш. Това е върхова технология, нали? Но как се управлява, всички там са младоци под 30 години?
Не може да се управлява съзерцателно, нали? А с бъхтане, бъхтане, което аз и ти не можем, щото не сме на 25. Като видиш тези американчета, които работят като роби, си спомни надменните коментари в BG форумите от шушумиги по панелките как Америка “живеела на кредит” и ако била умряла света щял да е по-хубаво място. Комунистическите прасета си искат кочината, ама ще има бой по китарата на aкадемик Мирчо Спасов и академик бай Тошо...
Ако синът ти някога емигрира, има едно важно нещо с което да започне най-напред - да емигрира. После ще се внедри в социалната среда където е и ще види изведнъж колко правила, закони и изисквания ще изскочат. И той трябва да ги бори едно след друго. За мене емиграцията е много труд, но при мене беше по-лесно, а и ми носеше удоволствие още от началото in the US, защото добрия език е все едно съм GSM - превключвам на другата честота и това е. Но с други хора е трагедия...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар